Възможен ли е данък върху лукса в Русия?

Руските власти започнаха да разработват закон за данък върху лукса. Решението им носи ред философски и технически проблеми, напомня наблюдателят на “Комерсант - Власт” Сергей Минаев.

* * *

Идеята за данък върху лукса се зароди у властите в Русия по време на световната финансова криза от 2008-2009 г., както впрочем и у властите в други страни. В смисъл, че богатите са докарали света до криза и щом обикновените хора си патят, нека сега да се бръкнат богаташите.

През 2012 г. руските власти разсъждаваха надълго и нашироко, че свръхпотреблението тъй или инак трябва да се обложи с данък - ставаше дума за огромни терени, яхти и суперскъпи коли. Правителството одобри даже списък с конкретни марки за облагане като “Майбах” и “Ламборгини”. Можеше впрочем да се позове и на нагласите сред властите на Запад.

Веднага щом пое поста, френският президент Франсоа Оланд например спешно поиска данък върху лукса, с който богатите да си платят за европейската дългова криза. И ето че руската борба срещу разкоша влезе в решаваща фаза: властите единодушно решиха до 1 ноември да внесат законопроект за облагане на лукса, считано от 2012 г. Но все още нямат решение какво да се смята за лукс.

Ще отбележим, че разкошът може да бъде облаган с данъци под какви ли не форми. В Древния Рим например имало военен данък - трибутум, с който се финансирали военните походи на римските легиони. Всички граждани на Рим веднъж на пет години подавали имуществени декларации и били длъжни да платят на държавата 0,1 на сто от стойността на цялата си собственост - доста скромна данъчна ставка. Укриването на имоти водело до строги наказания: укривателят рискувал дори да бъде продаден в робство и сам да се превърне в нечие движимо имущество.

Фактически се облагал именно луксът - данъчната оценка на всички бижутерски изделия, скъпите дамски тоалети, богато украсените транспортни средства (конски коли и носилки) надхвърляла десеторно реалната им стойност, но за другото имущество не се прилагал повишаващ коефициент. И притежателите на луксозни предмети плащали на практика десет пъти повече от обикновените римляни. Към края на 2-ри век пр. н. е. данъкът върху лукса бил премахнат - новопридобитите римски провинции били обложени с тежък поголовен данък и можели вече сами да издържат войската.

Древногръцките полиси - градовете-държави, практикували друга система: вземали данък върху лукса чрез самооблагане за богатите граждани. Имотните хора, живеещи в разкош, сами внасяли средства за въоръжаване на армията и флота, за спортни прояви и изграждане на култови съоръжения. Тези дарения се наричали “литургия” и всички паралии се надпреварвали за правото да жертват пари за отечеството. Дори самата “литургия” изглежда е била за тях един вид разкош - начин да правят впечатление, тъй също както с великолепните си къщи, пищно украсени колесници и лични гребни кораби.

Тази данъчна система впрочем не била съвсем доброволна - властите под път и над път изтъквали, че друг вариант просто няма. “Имаме неписани закони и всички ще сметнат за срамно, ако някой ги погази… Смятаме, че богатството трябва да се използва за общото благо, а не само за хвалба”, казвал атинският лидер Перикъл (490-429 г. пр. н. е.).

Какво да смятаме всъщност за лукс? Наистина важен философски проблем. Ето какво пише британският мислител Бърнард Мандевил през 1714 г.: “Сметнем ли за разкош всичко извън пряко необходимото, за да съществува човек като жива твар (и ...

Свързани новини: