Ще се предаде ли премиерът Ердоган?

в. Хюриет дейли нюз

Турски официални представители потвърдиха, че смъртоносните експлозии от 11 май на турско-сирийската граница са свързани със сирийския режим. Това беше най-тежката проява на трансгранично насилие от началото на сирийската гражданска война. Това се случва на фона на съобщения от редица страни за използване на химическо оръжие от сирийския режим, израелски въздушни удари срещу ракети, предназначени за Хизбула, и влошаване на бежанската криза.

В допълнение към разпростиращите се ефекти на конфликта, вътрешната картина също се влошава. Башар Асад все още е на власт и изключително разединената сирийска опозиция все повече губи почва, като показва, че няма сила или способност да предизвика смяна на режима. Освен това, свързаната с Ал Каида групировка Ан Нусра, военният гръбнак на сирийската опозиция, бързо набира скорост.

Този бекграунд промени отношението на Съединените щати и Русия. Двете страни наскоро поеха инициатива за намиране на решение на кризата, обявявайки ангажимента си да отведат двете страни в конфликта до масата на преговорите и обявявайки международна конференция, която ще се състои през следващите седмици. Очевидната промяна отразява умереността в очакванията на ЕС за промяна в Сирия и отстъпката Асад да стане част от решението.

Изглежда, че остава само Турция, заедно с две регионални сили - Саудитска Арабия и Катар, които категорично настояват за изключване на режима на Асад от уравнението. Турският външен министър Ахмет Давутоглу заяви по време на посещение в Йордания миналата седмица, че Турция няма да приеме който и да е член на режима на Асад да бъде част от следващата ера в Сирия.

В по-ранна фаза на конфликта Турция беше в компанията на много други страни по отношение на тази позиция, но правителствата се огънаха пред фактите: Асад все още е фактор в уравнението не само сред световните сили, но също и в собствената си страна. Затова е почти сигурно, че той ще стане част от процеса на търсене на решение.

Това повдига важен въпрос относно предстоящата среща на премиера Реджеп Тайип Ердоган с президента Барак Обама след два дни. Ще се предаде ли Ердоган?

Интересите на САЩ и на Турция относно Сирия се различават заради различните им опасения. Опасенията на САЩ, че радикалните ислямисти ще поемат властта в страната, изместват опасенията им от Асад. От друга страна, основното безпокойство на Турция е кюрдската автономия в Сирия, която може да разпали подобни амбиции и сред турските кюрди.

Оттам идва настояването на Анкара за доминация на сунитите, което прави Турция да изглежда сектантска и на страната на джихадистите. Сега обаче Анкара и Вашингтон трябва да се концентрират върху общите си страхове, които са: още химически оръжия, още бежанци и още експлозии.

Това ще накара Анкара да се съобрази с параметрите, които неотдавна бяха приети от САЩ и Русия: участие на Асад в преговорите и политически преход, включващ елементи от управляващия режим. Това е необходимост, ако Анкара иска да стане част от процеса на намиране на решение.

Нека напомня златното правило на Дарвин: Оцелява онзи вид, който е най-способен да се приспособи към променящата се околна среда.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: