Бангладеш или кръв по модното облекло

Асошиейтед прес

Бангладеш предлага на глобалната шивашката промишленост нещо уникално: милиони работници, които бързо бълват огромни количества добре изработено бельо, дънки и тениски и то срещу най-ниското възнаграждение в света.

След като на 24 април в Бангладеш рухна сграда и загинаха най-малко 1100 работници от шивашкия сектор при една от най-смъртоносните промишлени трагедии в историята, страната се превърна от един от най-големите активи на този сектор в един от най-големите му пасиви.

“Рисковите фактори скочиха изключително много”, посочи Джули Хюс, председател на Американската асоциация на вносители на текстил и облекло - търговска група, която представлява търговците на дребно, които внасят облекло. “Това е по-лошо, отколкото някой си е представял,” допълни тя.

Отдавна е известно, че условията на труд в шивашката промишленост на Бангладеш са лоши заради правителствената корупция, отчаяната нужда от работа и безразличието на сектора. Мащабите на тази трагедия обаче разтревожи мениджърите и клиентите.

Фейсбук страниците на Joe Fresh, Mango и Benetton са изпълнени с яростни коментари на потребители, като някои предупреждават, че ще пазаруват на други места. Това са някои от марките, чийто дрехи и производствена документация бяха открити в останките от срутилата се сграда.

Търговските вериги на дребно са изправени и пред улични протести. В САЩ университетски подразделения на Обединени студенти срещу експлоататорските предприятия (United Students Against Sweatshops) помагат да се организират демонстрации срещу Gap в над десетина града като Сиатъл, Лос Анджелис и Ню Йорк. Групата планира да се насочи срещу други търговци на дребно, които според нея не са ангажирани със спазването на по-стриктни стандарти за фабрики в Бангладеш.

Нарастването на броя на жертвите може да накара западните марки да направят избор: да останат и да подобрят условията на труд, или пък да напуснат и да им се наложи да се изправят пред по-високи разходи, подобни, ако не и по-лоши условия на труд в други страни с ниски заплати. Освен това да бъдат изложени на критики за това, че са изоставили бедната страна, където доходът на глава от населението е едва 1940 долара на година.

Повечето търговски вериги обещаха да останат и да работят за промяна. (Американската) Wal-Mart и шведската верига за търговия на дребно H & M, двата най-големи производители на облекло в Бангладеш, заявиха, че нямат планове да напускат. Други големи вериги като The Children’s Place, Mango, JC Penney, Gap, Benetton и Sears обявиха, че също остават.

“Днешната икономика е глобална и въпросът не е дали компания като H & M трябва да присъства в развиващите се страни”, посочи Анна Ериксон, говорителка на H & M. “Въпросът е как го направим,” допълни тя.

За някои обаче рискът да останат в Бангладеш вече е твърде голям. Walt Disney Со. обяви този месец, че спира производството на своите маркови стоки в Бангладеш. Експерти от сектора прогнозират, че други компании тихомълком ще намалят зависимостта си от страната.

“Почти всеки ще свие това, което изнася от Бангладеш,” каза Хюс. “Не днес, но за една година, считано от сега, нашият внос ще спадне. Въпросът е колко,” добави тя.

За търговските вериги на дребно, които произвеждат своите дрехи в Бангладеш, няма да е толкова лесно просто да си тръгнат.

В света няма недостиг на евтина работна ръка или на заводи за облекло. Отнема обаче месеци или дори години да се установят взаимоотношения с нови фабрики, на които търговските вериги на дребно могат да имат доверие, че ще произведат големи количества от дрехите според техните изисквания на време.

Дори ако търговците на дребно прехвърлят бизнеса си в други евтини държави, то репутацията им остава застрашена.

От всички значими страни, в които се произвежда облекло, условията на труд в Бангладеш крият най-голям риск за ...

Свързани новини: