Кризата задушава културата в Испания

Франс прес

През януари голямата книжарница “Каталония” в центъра на Барселона, изоставена от клиентите си, по принуда хлопна кепенци. И след 88-годишна история стана жертва на кризата, която съсипва културния живот в Испания, опразвайки театри и киносалони.

“Беше много тежко за нас, но просто нямахме избор”, споделя Мигел Коломе, управител на книжарницата, разположена на “Пласа де Каталуня”. Превърнала се в истински културен център, тя бе сразена от главоломния спад в приходите - макар оцеляла и в гражданската война, и след пожар в помещенията.

От началото на икономическата криза през 2008 г. продажбите са намалели с 40 на сто. Мигел Коломе, купил бизнеса през 2000 г., нямал избор, освен да обяви разпродажба. Изнесъл се и отстъпил мястото на заведение от верига за бързо хранене. “Градът изгуби много”, въздиша той.

За да оцелеем, трябваше или да увеличим капитала, или да продадем фирмата, или да затънем в дългове - а това бе невъзможно, разказва книжарят.

Също като “Каталония” затварят врати още много книжарници, кина и концертни зали в испанските градове. Връхлетени от кризата, те са подложени и на силен данъчен натиск, а страдат и от пиратството, традиционно развито в страната и още по-популярно днес заради свиването на доходите.

Според Центъра за наблюдение на пиратството нелегалното сваляне от Интернет е довело през 2012 г. до пропуснати печалби в размер на 15,2 милиарда долара, с 41 на сто повече от предходната година.

В Испания “се е наложило схващането, че културата трябва да е безплатна. От никой занаят и професия обаче не се искат безплатни услуги, както от културата”, възмущава се Хуан Мануел Крус, президент на SEGAL - конфедерацията на испанските книжари.

По данни на гилдията продажбите на книги са спаднали с 22 процента от 2002 до 2011 г.; 30 на сто от работните места са се стопили от 2008 г. насам; през последното тримесечие са фалирали и трийсетина от съюзените книжарски магазини.

Не е по-цветуща и ситуацията в киното - държавната помощ за този сектор е намаляла с 55 на сто от 2010 г., а дясното правителство е наложило от 1 септември и скок на ДДС от 8 на 21 процента.

“Собствениците на кинозали не издържат и се отказват”, обяснява Хуан Рамон Гомес Фабра, председател на Испанското сдружение на кината FECE. Броят на зрителите е намалял с 40 на сто от 2004 г., а от миналата година 114 зали са затворени, добавя той.

През април са регистрирани най-ниските доходи за цялото изминало десетилетие, бележещи спад от 43 процента годишно.

Повишеният ДДС е ударил и приходите от театрални представления, концерти, танцови и балетни спектакли - според Асоциацията на музикалните продуценти те са изгубили 25 милиона евро от септември до март.

“За концертните зали нещата се развиват много зле. Публиката оредява, съответно пада и консумацията в барчетата”, твърди Армандо Руа, координатор на браншовото обединение, в което членуват 175 салона за спектакли.

За да се брани от кризата, културният сектор настоява да получи по-мощна държавна защита и облекчаване на данъчното бреме - тази сфера осигурява към 4 на сто от националния БВП и половин милион работни места.

Времената са твърде сурови, но хората от културните среди хранят надежди да надвият спада в приходите, като спечелят отново за изкуството зрителите, зажаднели за духовен живот, и като водят борба с пиратските действия.

“Стигнал 60-те, мога да кажа, че днес хората гледат тройно повече филми, ходят по-често на концерти, слушат ...

Свързани новини: