Главна дирекция "Енергетика": Българският енергиен сектор се нуждае от преструктуриране

В България е разбираем дебатът не само по отношение на поведението на чуждестранните компании, но и относно начина, по който е организирана цялата система на закупуване на електричество, заяви директорът на Главна дирекция "Енергетика" в Европейската комисия Филип Лоу пред БГНЕС. "Европейските закони не правят разлика между частните и държавните компании. "Както знаете, Комисията беше поканена от служебното правителство да помогне за установяването на източниците на затруднение, две наши мисии вече посетиха София, за да анализират проблема и ще предоставим на следващото правителство оценката ни за това какво може да бъде направено. Със сигурност това ще включва препоръки от наша страна за структурни промени относно начина на доставяне на електрическата енергия и относно начина, по който се сключват договорите", посочи той.
Според него е много важно, ако има дългосрочни договори с доставчиците, независимо дали те са български или не, българските потребители да не бъдат заставяни да търпят цени, които са сравнително високи спрямо средните им доходи или спрямо разходите на самите компании. "България е в положение, подобно на това в други страни-членки на ЕС – относително ниски цени на тока, но цената, която обикновените хора в България плащат, е много по-висока в процентно съотношение спрямо доходите им в сравнение с другите страни. Това буди сериозно безпокойство, такава беше тревогата и на протестиращите (в началото на годината заради високите сметки за ток - бел. ред.). Надяваме се да отправим полезни предложения на новото правителство за това как да преструктурира отношенията между компаниите, които купуват, и компаниите, които продават", допълни Лоу.
На въпрос какво е отношението на ЕС към проекта за газопровод "Южен поток" той заяви, че съюзът не смята проекта на руския газов гигант "Газпром" за голям приоритет по отношение на европейската енергийна инфраструктура, защото той представлява само диверсификация на маршрута на един и същи източник на газ. "Но ние винаги сме казвали, че ще улесняваме проекта, след като завърши стадият на анализите относно възможностите за реализирането му. Няма автоматично допускане, че съществува проблем с договореното до момента, но е от съществено значение условията по междуправителствените споразумения с Руската федерация да отговарят на правилата на вътрешния енергиен пазар", категоричен е Лоу.
Според него Южният газов коридор е добър източник на газ за Европа и особено за България, защото предоставя избор за източник на газ. Другата възможност е за развитие на местни находища на газ в Черно море – в български или румънски води. "Това също е добре дошло, тъй като предоставя право на избор и създава конкуренция. Разглежданите предложения за газопроводи, пренасящи газ от Азербайджан в сътрудничество с ТАНАП , могат да бъдат осъществени чрез "Набуко Запад" или чрез газопровода ТАП. Нашата цел е в крайна сметка ползите от двете алтернативи да бъдат комбинирани по някакъв начин. Ако бъде избран южният маршрут, може да има значително засилване на връзката между Гърция и България, което вече започна. "Набуко Запад" също предоставя преки предимства за България, Румъния и Унгария. Това е добре дошло за България от гледна точка на диверсификацията на доставките, която е още по-важна в момент, когато страната трябва да се справя с високите цени на енергията. Ако новото правителство анализира внимателно нуждата от преструктуриране на самата индустрия, на начина, по който електричеството се купува и доставя, и в комбинация с тези нови източници на енергия, бъдещето изглежда доста розово", смята Лоу.

Прочети цялата новина

Свързани новини: