Големият хазарт на Ердоган

Нещо доста необичайно - вероятно дори историческо - е в ход в Турция. Премиерът на страната Реджеп Тайип Ердоган е участник в забележителна игра на политически зарове - акт на държавничество, амбиция и високомерие, до голяма степен без паралел на сегашната световна сцена.

В едно и също време Ердоган изглежда е поел по път, който може да доведе не само до предефиниране на самото естество на съвременната турска нация-държава, но и до радикална ревизия на същинските принципи на националната сигурност на турската република.

Това как ще бъде изиграна тази игра със сигурност може да има много важни последствия за бъдещето на Турция, но също за региона на Близкия изток и дори за САЩ.

В центъра на играта на Ердоган са усилия за разрешаване на кюрдския проблем - хроничния, често пъти кръвопролитен конфликт, който раздира тъканта на турската държава още от създаването й преди 90 години.

Сега в дързък и рискован опит да разкъса този Гордиев възел Ердоган започна нов мирен процес, в който основен партньор му е не друг, а Абдуллах Йоджалан, омразният лидер на ПКК, който е в затвора на турския остров Имралъ от 1999 г.

Почитан от много (макар и не непременно от всички) кюрди, Йоджалан е винен от мнозинството турци, че е сеещ смърт враг на републиката, главатар терорист, чиито ръце са изцапани с кръвта на невинни.

След месеци на тайни преговори с шефа на разузнаването на Ердоган, Йоджалан огласи драматичен призив за прекратяване на огъня от затворническата си килия на 21 март, кюрдската Нова година. Бойците на ПКК бързо се съобразиха с нареждането на Йоджалан.

Примирието влезе в сила. И на 8 май няколкохилядните сили на ПКК в Турция обявиха, че официално са започнали изтеглянето си през границата към базите в планините на Иракски Кюрдистан - бавно отстъпване пеша, което предполагат, че ще бъде завършено до есента.

Отвъд примирието и изтелянето обаче подробностите за мирния процес между Ердоган и Йоджалан остават обгърнати в тайнственост. На определен етап, естествено, ПКК ще трябва също да се разоръжи и да разформирова бойните си части. Но в замяна на какво точно? Това е големият въпрос. Какво е обещал Ердоган?

Колко далеч е готов да стигне в търсене на решение? В момента никой освен самият Ердоган и неговият вътрешен кръг изглежда не знае.

Това, за което имаме известна представа, са отдавнашните искания на кюрдите. Освобождаването на хилядите, изпратени в затвора за връзки с ПКК. Амнистия за бойците на ПКК и реинтегрирането им в турското общество. И почти сигурно, освобождаването от затвора на самия Йоджалан и много вероятно, евентуално място за него в турския политически живот.

Нещо още по-важно, кюрдите искат да получат радикално и официално повишаване на статута им в турската държава. Те настояват за нова конституция, която да признава кюрдския народ наравно с турците като равноправен и съществен компонент на републиката.

Те искат правото да изразяват своята култура, включително да обучават децата си на кюрдски език. И най-малкото, искат да видят турската политика децентрализирана по начин, който ще позволи на кюрдските общини да упражняват неуточнена степен на контрол върху местните дела.

Много експерти за Турция, с които говорих, ми казаха, че това граничи с невъзможното - далеч отвъд това, което трафикът на турската политика би могъл да понесе. Някои смятат, че Ердоган се надценява лошо и е прекалено самонадеян в способността си да манипулира политическата система на Турция и да откупи кюрдските искания без да прави големи отстъпки.

Мнозина други виждат още по-голям цинизъм, пуснат в действие. Те не вярват, че Ердоган е сериозно ангажиран в мирен процес изобщо.

Факт е, че Ердоган може да има много важен личен интерес да си издейства благосклонността ...

Свързани новини: