"Танцът на дъжда на предсрочните избори в България"

Едно от двете: или 65-70 процента от българите вече използват свещи вместо електричество, или след прогонването на злите духове на протестите чрез оставката на Бойко Борисов българите са си дали сметка, че нямат много алтернативи. И май напразно са ги сменили онези. Ако си спомняте, българите имаха анимационни филми вечер във време, когато ние дори не си мечтаехме за нещо такова. Само заради тях целият Букурещ бе насочил антените си към България преди 1989 г. След като видяхме какво стана на предсрочните парламентарни избори в края на миналата седмица, си дадох сметка, че онези техни филми бяха смешни. Да ви обясня. Преди около две години, докато Румъния задълбаваше в кризата, нашият печат представи една интересна хипотеза: чрез смекчената политика на такси и данъци съседите искат да ни откраднат чуждестранните инвестиции, а ние ще плащаме последствията от миграцията на капитала. Почти като модела, според който ни взеха регистрациите на старите коли, които след това се движат на воля пак при нас. България отказа да влезе в криза, така както "отказваше" и нашата страна преди около година-две. През изминалата зима обаче демонът на кризата изля гнева си и върху българите. Много се каза за сметките за ток, които изкараха на улицата едно обедняло население - ако изходим от цифрите и информацията в международния печат, малко румънци биха поискали оставката на правителството на улицата за подобни сметки. Естествено, че не една сметка за ток през зимата извади съседите и приятелите на юг (от Дунава) на улицата. Но тя бе задействащият фактор и символичната цена на цялата криза. И цената на играта за една слаба държава в приватизацията на енергийния сектор, игра, която се отрази накрая в дупките на джобовете на българите. Дясното правителство очакваше тежка зима, но виждате ли, през зимата се излиза по-трудно на улицата, в по-малък брой, непоследователно и с по-малък успех. Грешка в сметките – излезе се на улицата масово, на места трагично, в края на зимата. Не зимата изкара хората на улицата, а предвестниците на пролетта: сметките за ток, консумиран през студените месеци, сметки, които започваха да скачат на воля по заснежените пътища. Правителството си призна неуспеха спортсменски и неочаквано европейски. Бяха предизвикани предсрочни избори. Всички се чудеха на толкова много граждански дух от всички замесени страни. След като станаха ясни резултатите, никой вече не разбира нищо от "революцията на сметките". Предсрочните избори не решиха нищо. Оставиха България почти такава, каквато бе, когато започнаха протестите: с десноцентристката партия на първо място, но далеч от възможността да направи правителство без поне парламентарната подкрепа на турците (около 10 процента) или на екстремистите (около 7-8 процента). Ако не и на двете. Социалистите, на второ място, не на голяма разлика от партията на бившите управляващи, поеха историческия "мандат" да попречат на ГЕРБ да състави правителство. Интуитивно, ако се замислим, че нито една сила от шарения парламент в София вече не иска да се асоциира с дясноцентристката партия, свалена от власт от протестиращи през февруари. От цифрите излиза все пак, че протестиращите не са били точно национална представителна извадка, щом социалистите - естествена опозиция на първите, постигнаха по-малък резултат на предсрочните избори. И ето сега, в името на социалната справедливост, център-ляво чука едновременно на вратите на турците и на екстремистите за правителство на ...националното единство (без ГЕРБ). ГЕРБ, която сега никой не иска от протестиращите момчета до колегите в парламента, но която въпреки всичко се класира на първо място, но без мнозинство и следователно без сигурно място в управлението. Едно от двете: или 65-70 процента от българите използват вече свещи вместо електричество, или след прогонването на злите духове на протестите чрез оставката на Бойко Борисов, българите си дадоха сметка, че нямат много алтернативи. И май напразно ги смениха онези. Нещо, което личи и от избирателната активност, обявена от някои агенции като най-ниската от 1990 г. насам за България. Значи, сериозна работа. Какво научаваме от урока на България? Че политиката, в повечето случаи, не е добрите срещу лошите. Че във всяка криза има мълчаливо мнозинство, което или преобръща вота, или не гласува. И че много от избирателите в съседната държава са разтоварили политическите си преживявания, отнасяйки се към предсрочните избори не точно като към социално-рационален избор: свалихме едните, значи слагаме другите. Отнесоха се към изборите като в един ритуал: един вид танц на дъжда, за който не е сигурно, че носи дъжд де факто, но всички се събират там. И ще видим след това какво ще излезе. По БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: