Неделя на св. жени-мироносици – Трета неделя след Пасха, Св. Патрикий, еп. Брусенски, Св. Калуф Египтянин

Първи вестители на Възкресението

Радостта от Възкресението на Господа Иисуса Христа е всесветовна. Вече три хилядолетия изминаха от това спасително чудо, топлещо сърцата, както в първите дни на неговата проява и ще продължава и занапред със същата сила, както първоначално.

Иудейският народ, ведно с първенците книжници и фарисеи, искал “личба” от Господа Иисуса Христа и Той отговорил, че “личба няма да му се даде, освен личбата на пророк Йона” и припомнил библейската история за пророк Йона, като казал: “както Йона беше в утробата китова три дни и три нощи, тъй и Син Човеческий ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи” (Мат. 12:40). “Син Човечески” Сам Христос Господ наричаше Себе Си. Така ясно Той предсказа ведно с пророците Своето Възкресение в нощта на третия ден след погребението, което предсказание се припомня в Пасхалния канон.

Как е станало това всемирно събитие, Възкресението, е тайна, запечатана в гроба. Силното земетресение, което смутило и изплашило поставената стража, било указание, че из недрата на замята Първенецът от мъртвите се вдига от гроба.

Потънала в скръб, с пронизано от мъка сърце, св. Богородица по това време била в дома на възлюбения ученик апостол Йоан, на грижите на когото я бе поверил от кръста на Голгота Христос Господ (Йоан 19:27). Тя първа била известена за чудото от Възкръсналия Господ Иисус, Който Сам й се явил, както пее Църквата:

“Като видя Възкръсналия твой Син и Бог, радвай се с апостолите, чиста Богоблагодатна,
ти, която от всички най-първо се зарадва, приемайки Причинителя на радостта, Всенепорочна майко”
(Пасхален канон, песен I, стих IV).

Жените, които присъствали при погребението, тръгнали на третия ден рано с благовонни масла, за да помажат тялото Христово, загрижени кой ли ще им отвали гробния камък. С тях била и Мария Магдалина, но тя избързала и първа видяла гроба отворен, камъка отвален. Още не се било развиделило. Изплашена, тя се върнала да обади на Симон Петър и на другите ученици и им казала: “Дигнали Господа от гроба, и не знаем, де са Го турили”.

Това като чули двамата – Петър и Йоан, се затичали към гроба да видят какво е станало. Йоан като по-млад избързал и видял гроба празен; само повивките в него. Дошъл Петър и той се уверил, и замислени си тръгнали обратно.

Мария Магдалина, след като съобщила за случилото се, отново се върнала в градината и плачейки, надникнала в гроба: “и вижда два Ангела в бяло облекло да седят – единият при главата, а другият при нозете, дето беше лежало тялото Иисусово. И те й казват: жено! Защо плачеш? Отговори им: дигнали Господа моего, и не зная, де са Го турили” (Йоан 20:13).

“Като рече това, обърна се назад и видя Иисуса да стои; ала не знаеше, че е Иисус. Иисус й казва: жено! Защо плачеш? Кого търсиш? Тя, мислейки, че е градинарят, каза Му: господине, ако си Го ти изнесъл, кажи ми, де си Го турил, и аз ще Го взема” (Йоан 20:14-15). Тогава Христос внушително й казва: “Марийо!” И тя стреснато вдига поглед и казва: “Равуни!”, което значи Учителю.

Така Възкръсналият Господ Иисус Христос след като се явява на майка Си, се явява на Мария Магдалина.

Чрез жената влезе скръбта в света и сега чрез нея – радостта. След св. Богородица първа Мария Магдалина се удостои с вестта за Възкресението заради голямата й преданост, за да се разсее у нея скръбта и да се възпламени усърдие да благовести Възкресението на Господа.

Преданието разказва, че тя се явила и в Рим пред император Тиберий с червено яйце и го поздравила с пасхалния привет: “Христос воскресе!” На въпроса как може да говори за Разпнатия, умрял на кръста и положен в гроб, тя възразила, че и от яйцето по силата на Божието благословение изхвръква живот. За всемогъщия Дарител на живота всичко е възможно. Тъй и от пашкула на затворената като в гроб копринена буба изхвръква живот. И тъй, жените мироносици са първите вестители на Възкресението.

Великден е ден на особено веселие, ден на радост. Никой да не унива. Вратите на радостта са отворени за всички. Реките на радостта текат за всички. Възкресението на Христа е залог и за нашето възкресение.

Черпете от тоя поток на радост. “Христос възкръсна от мъртвите и за умрелите стана начатък” (1Кор. 15:20).

Да се радват мъже, жени, старци и младежи, бедни и богати – от гроба възсия спасението. Да се поздравят с тоя възкресен, великденски привет: “Христос воскресе!” – “Воистину воскресе!”

Свети свещеномъченик Патрикий, епископ Пруски и тримата презвитери: Акакий, Меандър и Полиен

Тези свещеномъченици пострадали за Христовата вяра през времето на император Юлиан Отстъпник (361–363 г.) в гр. Пруса, наричан още Бруса (във Витиния, Мала Азия). Царският наместник Юний, управител на Витиния, който дошъл на лечение в Бруса, където имало прочути горещи минерални води, довел тези християни – духовни лица при горещите води и запитал Патрикий:

- Кой е създал тия лековити води, ако не нашите богове Ескулап и други, на които ние се кланяме?

Свети Патрикий отговорил:

- Ваши богове са демоните, а тия води, както и всичко друго, е създал Христос, нашият Господ и Бог.

Тогава наместникът го запитал:

- А дали твоят Христос би те спасил, ако аз те хвърля в тая вряла вода?

Светителят отговорил:

- Ако иска, Той може да ме запази цял и невредим, макар аз да желая в тая вряла вода да се освободя от тоя временен живот, за да живея вечно с Христа. Но нека бъде върху мене Неговата свята воля, без която ни косъм не пада от главата на човека!

Като чул това наместникът заповядал да хвърлят Патрикий във врялата вода. Горещи капки се пръснали по всички страни и попарили мнозина от присъствуващите, но светителят Божи, който пребивавал в постоянна молитва, останал невредим, като да е стоял в хладка вода.

Виждайки това, наместникът се вбесил от ярост и срам и заповядал да отсекат със секира главите на епископ Патрикий и тримата негови свещеници. Незлобивите Христови последователи се помолили и навели главите си под секирата на палача и един след друг преминали в блаженото безсмъртие на небесните селения, в които има “много жилища” (Йоан 14:2) за всички, които са възлюбили явяването на нашия Господ и Спасител Иисус Христос (2Тим. 4:8).

Статията "Неделя на св. жени-мироносици – Трета неделя след Пасха, Св. Патрикий, еп. Брусенски, Св. Калуф Египтянин" бе публикувана първо в OFFNews.bg.

Прочети цялата новина

Свързани новини: