За новия десен проект

Размисли на един абсолютно страничен наблюдател

След пресконференцията на главния прокурор написах във Фейсбук:

Май се сдобихме с двукамарен парламент:
Долна камара - ГЕРБ, БСП, ДПС, “Атака”.
Горна камара - ППП (Политическа партия “Прокуратура”)…

А след пресконференцията на бившия премиер написах пак там:
Не знам дали са за затваряне, но виждам, че са за връзване…
Сапунката “Бойко Борисов” продължава…
Сезон 1. „Държавата - това съм аз.”
Сезон 2. „След нас и потоп.”

Ето защо е очевидно, че не точно сега и едва ли точно тук трябва да се аргументирам по-смислено за това, което ще напиша след малко.

Но днес си говорихме отново и отново, при това все по-разтревожено, разтерзано и разочаровано с приятели за политиката и за политическото, за нещата от живота и за подробностите от пейзажа, за парламента, правителството и партиите. А също и за Дясното.

Така че искам да споделя все пак какво казах на своите приятели за Дясното. Разбира се, длъжен съм да уточня – за да няма спекулации, че с моето участие в политиката е приключено. И че вече нямам сили и не виждам смисъл да се самовъзприемам като десен, центрист, радикалдемократ или либерал.

Аз съм само човек и просто един абсолютен страничен наблюдател - без лични политически амбиции. Но към дясното съм пристрастен, защото без него политическа България е еднокрака, едноръка и едногледа…

Без прекалено да идеологизирам, аз също смятам, че в този парламент ЗА ПЪРВИ ПЪТ СЛЕД 1989 г. не са представени десните избиратели и десните идеи.

В края на краищата само в главата на политически цербери и циници, лицемери и луцифери, може да хрумне нелепата мисъл, че “ГЕРБ” били дясна партия!

По-голяма глупост не е възможно да се измисли за този механичен сбор от охранители, милиционери, доносници, тарикати и сметкаджии, които нямат идеология, а само харизматична, първосигнална, лошо образована и зле възпитана ракета-носител!

Липсата на дясна партия в парламента ще го измести неизбежно в посока на популизъм, патриотарство, псевдосоциалистически илюзии и псевдокапиталистически практики.

И това ще се случи независимо, че - както каза един стойностен социолог - отдавна от задкулисната олигархия е замислен моделът “ляв електорат - десен премиер”…

България има остра и неотложна необходимост от нов десен проект. За да се създаде нов десен проект обаче, трябва да бъдат изпълнени поне 4 условия:

Първо, отказ – решителен, радикален отказ от досегашните десни лидери; категорично и неподлежащо на обжалване скриване и разкарване на физиономиите от досегашния преход, натрапили се като емблеми на дясното, възприемани като лица на статуквото и отхвърлени категорично на изборите - веднъж и завинаги.

На преден план трябва на всяка цена да излязат млади хора – те да бъдат новите лица на дясното. Новият десен проект трябва да бъде млад и на младите. Залепят ли се за новия десен проект причиняващите скомина стари муцуни, той ще умре още преди да е заченат…

Второ, отказ от сектантските ултралиберални, суперконкурентни, мегаиндивидуалистични и хиперпазарни догми. Дясното може да бъде модерно, ефективно и конструктивно дясно и без да обслужва, обгрижва и облизва плутократския 1%, без да мисли само и единствено за живеещите в затворените квартали богаташи и апаши.

Трето, отказ от фундаменталистката, почти религиозно надъхана, облещена, оплезена, опулена и дрънчаща на кухо русофобия. Да, интересите на България и Русия все повече се различават и раздалечават, но това не значи да се бълва омраза срещу Русия и тя да се ненавижда, да се хули, да се сатанизира.

Силна, надъхана, въоръжаваща се и вдигаща жизнения си стандарт Русия гледа на България като на нещо ситно, дребно, малозначещо и няма да използвам груби изрази, за да казвам през какво й е на Русия за България, за да се привижда във всичко дългата руска ...

Свързани новини: