Напастта на скандалите през втория мандат

Защо вторите мандати на президентите изглеждат толкова раздирани от скандали? Отговорът е много прост - железният закон за дълголетието във властта. Всички правителства правят грешки и всички правителства се опитват да скрият да ги скрият.

Но колкото по-дълго дадено правителство се задържи на власт, толкова повече грешки прави и толкова по-трудно става прикриването им. Да си спомним само за Ричард Никсън, Роналд Рейгън, Бил Клинтън и Джордж Буш-младши - всички те прекараха голяма част от вторите си мандати в самоотбрана.

Правилото за дълголетието във властта застигна и Барак Обама миналата седмица, когато той непохватно се бореше не с един, а с цели три скандала едновременно - поведението на Федералната данъчна служба (ФДС) към организации, свързани с консервативното Чаено парти, убийствата в Бенгази и изземането от министерството на правосъдието на данни за телефонни разговори от Асошиейтед прес.

Неизбежно противниците на Обама от Републиканската партия си послужиха с исторически сравнения: Това е новият Уотъргейт, казаха някои. Нов скандал от типа Иран-контра, възкликнаха други. И така до конгресмена Стивън Кинг от щата Айова, който гръмко заяви, че случаят в Бенгази е по-лош от Уотъргейт и Иран-контра взети заедно, “може би десетократно”.

Засега обаче сборът от трите скандала не е достатъчен за нов Уотъргейт; дори ни най-малко. Но все пак налице са достатъчно въпроси без отговор, за да се оплете всяко правителство в месеци изслушвания в Конгреса, а точно това предстои да се случи. Нека разгледаме поотделно всеки от трите случая.

Скандалът с ФДС е най-лесен за разбиране - зле управлявано звено на данъчната служба е прилагало политически критерии при разглеждането на заявления за освобождаване от данъци. Въпреки че това първоначално бе представено като нарушение, ограничаващо се само в Синсинати, служители на ФДС във Вашингтон са знаели за проблема и не са го решили.

Поне един от тях изглежда е подвел Конгреса миналата година, като е заявил, че оплакванията на “Чаеното парти” са неоснователни. Миналата седмица Обама осъди действията на ФДС като “нетърпими и непростими” и уволни и.д. ръководителя на службата. Но всеки неин клиент, не само републиканците, трябва да поиска независимо разследване да определи дали политическият заговор в Синсинати не е бил насърчен “отгоре”.

Бенгази е най-заплетеният случай, както и предизвикващият най-голямо политическо разделение. Разследваща комисия на Държавния департамент установи, че мерките за сигурност при фаталната визита на посланик Кристофър Стивънс в либийския град са били непростимо слаби; тогавашният държавен секретар Хилари Клинтън пое отговорност за това. Но политическата страна на “скандала” с Бенгази, който все още трябва да се поставя в кавички, се съсредоточи върху две цели.

Републиканците обвиниха Обама, че е излъгал за нападенията, представяйки ги като спонтанни, за да не отслаби посланието си от предизборната кампания, че е нанесъл поражение на Ал Кайда. Наистина Обама не хвърли веднага вината за убийството върху терористи. “Все още не разполагаме с достатъчно информация”, каза той на 25 септември. Но тогава други служители вече бяха уведомили Конгреса, че са замесени хора, свързан с Ал Кайда. Това се случи пет седмици преди изборите.

Ако Белият дом се е опитвал да прикрие нещата, очевидно е забравил да каже и на останалата част от правителството да стори същото. Вярно е също, че съветници на Обама обсъждаха помежду си това каква информация ще се съобщава официално. Но когато Белият дом най-накрая разпространи имейли от този разгорещен спор, те до голяма степен извадиха наяве бюрократична препирня между ЦРУ, което е искало да наблегне на своите предупреждения за Либия, и Държавния департамент, който не е искал да излага на показ провалите си.

Няма никакви доказателства, че някой е действал, за ...

Свързани новини: