Интриги и драми в битката за приемник на Ахмадинеджад

Аятолах Хаменей ще реши кой ще е следващият президент

Битката за приемник на Махмуд Ахмадинеджад като президент на Иран е пропита с интриги и драми. Различните политически групи се надпреварват да предлагат кандидатите си и да пишат платформи. Ако някой обърка изборите в Иран с истинска демокрация, режимът има на разположение многобройни механизми да гарантира “избирането” на предпочитания кандидат. В крайна сметка решението кой ще управлява ще се вземе в задните стаички на Ислямската република, а не в избирателните урни. И все пак двама много различни кандидати, старият революционер Акбар Хашеми Рафсанджани и противопоставящият се на управляващата върхушка Есфандиар Рахим Машаи, усещат, че могат да обърнат по някакъв начин системата.

Откакто пое поста върховен лидер през 1989 г., аятолах Хаменей настоява, че задачата на държавата е да опазва религиозните ценности и да не допуска обществен натиск да промени автократичната й структура. Той винаги се е надявал, че Иран ще се ръководи от политици, които се подчиняват на неговите преценки без протести, споделят догматичните му възгледи и го приемат като краен арбитър на всички спорове.

Той не получаваше подобна почит нито от старите кадри на революцията, нито от реформатори като Мохамад Хатами, който заемаше президентския пост осем размирни години. В търсене на послушно протеже аятолахът даде властта на почти неизвестния Ахмадинеджад, но получи поредното предизвикателство срещу авторитета си. Най-логичният избирател в Иран е наясно с изискванията за следващия президент - той трябва да спазва безпрекословно диктата на аятолаха.

През повечето време на изтеклата година президентският сценарий сякаш се разиграваше по предвидим начин. Невпечатляващ списък от второразредни министри, парламентаристи и кметове чакаха на опашката за почетната президентска служба. И тогава дойде периодът на реалната регистрация и включването на двама поне на пръв поглед непредвидими кандидати.

Политикът, който предизвика най-много вълнения в западните канцеларии, е Рафсанджани. Това не е необичайно за човек с прякора “Акула”, с който той винаги е бил по-популярен в западните столици, отколкото по улиците на Техеран. Имайки предвид биографията му на политик, участвал в създаването на Ислямската република, връзките му с клерикалната общност и с търговската прослойка, той често е смятан за лидера с най-големи възможности да направлява кораба на държавата през бурни води. Само че западната представа за Рафсанджани е изцяло основано на непълно разбиране на начина, по който упражняваше властта.

Като президент той усещаше необходимостта от промяна, но когато се сблъска със съпротивата на консерваторите, бързо отстъпи и изостави лично декларираните си принципи. Той наблягаше на развитието като императив, но не пожела да изгради ефикасна държава. Призоваваше за прагматична външна политика, но остана привързан към тероризма като държавнически инструмент. Бащата на иранската бомба направи много за възстановяване на ядрената програма, докато използваше езика на умереността.

За разлика от него Машаи има очевидно по-атрактивна платформа. Политик, който си пада по националистическите теми, който е обиждал клерикалите с внушението, че Ислямът не изисква посредничеството на свещеници между Бог и вярващите, и е презиран от аятолах Хаменей, би изглеждал идеалният кандидат популист. Но връзките му с Ахмадинеджад и неговото деструктивно президентство при всички случаи ще намалят привлекателността му.

И накрая, двамата кандидати, които имат най-голям потенциал да разтърсят надпреварата, са спънати от собствени противоречия. Дори да им позволят да участват в изборите, е слабо вероятно да противостоят на кандидата на ...

Свързани новини: