Мирът в Афганистан се губи сред тревогите за прехода

Сред разпръснатите, но постоянно увеличаващи броя си жертви на ежегодното пролетно настъпление на талибаните, включително вчерашния самоубийствен атентат, в който бе убит ръководител на провинциален съвет, надеждите за започване на мирни преговори с ислямистите бунтовници изглежда умират тук с всяко следващо самоубийствено нападение, отвличане и взрив на крайпътна бомба.

Докато крехката 30-милионна нация затаява дъх с опасения за катастрофа след президентските избори и изтеглянето на войските на НАТО догодина, както афганистанското правителство, така и въоръжените му противниците изглежда смятат, че времето работи за тях. Някога острото усещане за спешност да се завърши войната изглежда бе заменено от неловкото и бавно маневриране в голяма политическа мъгла.

“Сега всичко в Афганистан изглежда много нееднозначно. Има сто въпроса, които чакат отговор, но нищо не е ясно, а нямаме вълшебна формула”, каза Абдул Хаким Муджахид, бивш талибански дипломат и член на назначения от правителството мирен съвет.

Само преди няколко месеца изглежда се беше натрупала инерция към сближаване на позициите. През декември афганистански официални лица, представители на политическата опозиция и талибански лидери водиха неофициални разговори в Париж.

Планираният офис на талибаните в Катар, където бунтовниците да се срещат с афганистански и чуждестранни официални представители за обсъждане на мирни преговори, така и не даде резултат преди началото на летния сезон на насилие тази година. Въпреки че президентът Хамид Карзай, който беше против тази идея, в крайна сметка постигна споразумение с Катар през април, талибаните, които настояваха да говорят само с американците, но не и с Карзай, напоследък не проявяват особен интерес по този въпрос.

Разговорите между американците и талибаните в Доха (Катар) приключиха в началото на миналата година, а планираната сделка за размяна на затворници и други мерки за изграждане на доверие пропадна. Тези дискусии не са се възобновили според представители на администрацията на Обама.

Общият знаменател при пропадането на двете инициативи според наблюдатели беше силната враждебност и недоверие между талибанските лидери и Карзай. Талибаните не признават легитимността на правителството в Кабул и го определят като поставена от Запада марионетка. Групировката настоява за нова конституция и казва, че предпочита да преговаря с широк кръг афганистански и чуждестранни събеседници.

“Талибаните казват, че Карзай е най-голямото препятствие пред мира. В Париж те откриха, че имат много допирни точки с някои от опонентите му и поставят същите въпроси като всеки друг за 2014 г. След като Карзай напусне властта те искат да са във връзка с други партии и движения”, каза Уахид Моджда, политически анализатор и бивш министерски служител при управлението на талибаните.

Сътрудници на Карзай обаче изразиха убедеността си, че въпреки възприетия от талибаните по-умерен тон, те остават безмилостни екстремисти, които искат насила да превърнат Афганистан в чиста ислямска държава. Карзай, който има общи племенни и етнически корени с талибаните, преди време наричаше членовете на тази групировка “братя”, но напоследък се изказва по-остро и раздразнено.

“Трябва ни дълготраен мир, а не бърза сделка с талибаните. Талибаните сега говорят за образование на момичетата и политически плурализъм, но си мислят, че след като се изтеглят войските на НАТО, ще могат отново да ни завладеят и да ни управляват. Никога няма да пожертваме правата и на един афганистанец само за постигане на договорка с талибаните”, каза Исмаил Касимяр, дългогодишен сътрудник на Карзай и член на мирния съвет.

Още няколко фактора допринасят за задълбочаването на песимизма към перспективите за мир. Най-драматичният е подновеното избухване на талибанско насилие ...

Свързани новини: