Година след мощния трус в Пернишко хората в най-тежко пострадалото село Дивотино още не са успели да ремонтират къщите си и възлагат всичките си надежди на новото правителство.

В 2:58 часа на 22 май преди година регионът на Перник беше разлюлян от трус с магнитуд 5,8 по скалата на Рихтер. Последваха и два вторични труса. Земетресението беше усетено в София и други райони на Западна България.

Хиляди сгради бяха засегнати от бедствието, някои от тях бяха съборени, а собствениците им бяха настанени във фургони. Държавата отпусна еднократна помощ от 325 лв. за ремонт на по-леките щети. Организирана беше и дарителска кампания в помощ на пострадалите.

„Като си спомнихме датата, беше същото, само дето нямаше трус,” разказа жена от Дивотино в ефира на bTV. Тя показа къщата си, от която обитаем е само първият от три етажа.

„Не сме работили много по къщата, защото нямаме средства. Надяваме се новото правителство да окаже необходимата помощ на всички пострадали,” допълни съседка, чието семейство живее само в една стая.

Кметът на Дивотино Румен Сергиев съобщи, че в селото вече няма хора, които да живеят във фургони. След земетресението в селото са съборили четири къщи, които не са подлежали на ремонтиране.

„Всяка трета къща е пострадала. Има къщи, в които в една стая живеят по 6 човека. Искаме да се ускорят нещата, за да приключат хората с ремонтите. Чакаме да видим какво ще направи новото правителство,” допълни Сергиев.

Кметът обясни, че хората са направили ремонти на къщите си с кредити и с парите, получени от междуведомствената комисия. По думите му, много хора обжалвали решенията й и получили по-големи суми.

Работата на тази комисия бе силно критикувана, защото много от пострадалите от труса не бяха одобрени за помощта, а сред одобрените повечето трябваше да получат крайно недостатъчни суми за поправка на щетите.

Годишнината от земетресението в Дивотино ще бъде отбелязана с молебен от Знеполския епископ Йоан.

Заради годишнината от земетресението беше сформирано местно сдружение „Дивотино", което реши да постави кръст в най-високата точка на Люлин планина в селото, за да го пази от бедствия.