Противоракетната отбрана - една доста скъпа химера на САЩ

Франс прес

Трийсет години след като Роналд Рейгън лансира т.нар. “звездни войни”, ревизираната оттогава американска програма за отбрана срещу балистични ракети продължава да се основава на недоразвити технологии, които генерират колосални разходи.

Макар вече да не става въпрос за париране на масирана атака от съветски ядрени ракети, а за мерки срещу “ограничено нападение”, за мнозина експерти продължава да е валидна констатацията, че системата не работи.

Предизвикателството е много по-сложно от това да унищожиш с ракета “Пейтриът” ракета с малък обсег като “Скъд”: става дума за унищожаване на ракета с обсег над 1000 км или на междуконтинентална ракета, докато тя се намира в космоса.

Със своите ракети прехващачи СМ-3 SM-3 , с каквито са оборудвани 26 ескадрени миноносци и крайцери с противоракетни системи “Иджис”, и с 30-те си наземни ракети прехващачи (GBI) в силозите в Аляска и Калифорния, Пентагонът уверява, че е “сигурен в способността на системата за противоракетна отбрана да защити САЩ от ограничено нападение от Северна Корея и Иран днес и в близко бъдеще”, заяви през май пред Сената шефът на противоракетната отбрана генерал Ричард Формика.

Като изключим факта, че нито Пхенян, нито Техеран разполагат с междуконтинентални балистични ракети, за да претендират, че могат да достигнат територията на САЩ, според експертите става дума за заблуда: “нито един от основните проблеми, свързани с отбраната срещу балистични ракети, не е решен”, пишат Джордж Луис и Тиодор Постъл, преподаватели в университета “Корнел” и в Масачузетския технологичен институт, в изследване по темата.

Специализираната служба на Пентагона - Агенцията за противоракетна отбрана - твърди, разбира се, че 25 от 30-те изпитания за прехващане със системите СМ-3 (ракетите, използвани за противоракетния щит на НАТО) са били успешни, въпреки че двата последни опита за прехващане с GBI през 2010 г. се провалиха.

За Луис и Постъл обаче тези тестове са били само “привиден успех”. Според двамата изпитанията били организирани по такъв начин (предварително известни траектория, време на изстрелване и тип ракети), че в реални условия повечето биха били неуспешни.

Службата в Пентагона, отговаряща за оперативните изпитания, признава, че ракетите GBI (струващи 70 милиона долара всяка) “на този етап показват ограничен капацитет срещу обикновена заплаха”, поради недоразработена технология, довела вече до отказ от няколко програми, като унищожаването на ракети с лазер.

Колкото до новите версии на ракетата СМ-3 (IB и IIA), с цена над 20 милиона долара всяка и при положение, че Пентагонът планира да разполага с 678 такива през 2020 г., Американската сметна палата се безпокои от “забавянията и слабите постижения”, както и от “сериозните предизвикателства пред разработването на технологията”.

“Улучването на ракета в космоса е много сложна задача и не виждам как ще се реши, просто защото е физичен, а не инженерен проблем”, казва Юсаф Бут, ядрен физик от Института в Монтерей.

Добавянето на лъжливи мишени - като “обикновени балони” - към ракетата прави различаването на последната в космоса почти невъзможно, допълва той. Разграничаването на лъжливите мишени от самата ракета е огромен проблем, единодушни са няколко бивши командири на противоракетни ескадрени миноносци.

Запитан миналата година какви са средствата за различаване на ракета от лъжливите мишени, директорът на Агенцията за противоракетна отбрана назова спътниковата програма PTSS (Космическа система за прецизно проследяване). През април тази програма в крайна сметка обаче беше изоставена “поради значителния технологичен риск” от осъществяването й.

Въпреки тези спорни резултати, противоракетната отбрана се превърна в “свещена крава” за американската политическа класа, подкрепяна от ...

Свързани новини: