Пролетта на емигрантите - 1

Романът, предвидил настоящето

2013 година. Народът на Нулиа е доведен до мизерия и отчаяние в резултат на лошото и корумпирано политическо управление. В страната се шири  полицейщина, масово подслушване, терор и страх. Между отделните кланове във властта текат жестоки, изобретателни  сблъсъци за надмощие. Главните герои сред  управляващите, Вожда, Клюна, Глигана, Джокера, Плъха, са обсебени от бесовете на алчността, разрухата и сексуалния нагон, доминирани от „сянката на животното”, според определението на един от героите.

Месец преди изборите в Нулиа се завръщат десетки хиляди емигранти, ръководени от организацията „Освобождение”, чиито водачи под секретност работят за каузата от Париж и Лондон. Целта им е да катализират гражданския процес и заедно с останалите нули да спечелят изборите и променят политическото статукво в страната.
Освен ръководителите на организацията – Радикалния, Пророчицата и Дипломата, се открояват младите Виктория и Максим, между които пламва любов, както и техните близки Теди и Марта, приятели, журналисти и други. Между тях се случват любопитни събития, романтични изживявания, вдъхновени постъпки.

Властите, изненадани от неочакваното нашествие на толкова много свободни и независими хора, се противопоставят с всички възможни средства. Обявяват извънредно положение, променят закона, за да не могат емигрантите да гласуват, подготвят обезглавяването на емигрантската организация. Избухват масови протести и въоръжени сблъсъци. При опита на специалните части и пара военни формирования да бъдат отстранени ръководителите на „Освобождение”, загива Виктория. Смъртта й предизвиква масов протест, който парализира столицата на Нулиа и принуждава президента да наложи вето над новоприетия закон. Сложено е началото на продължителна битка… Всичко това се случва в новия роман на Калин Илиев “Пролетта на емигрантите” (Сиела). Следва откъс от книгата.

1.
Първи подушиха, че нещо се случва, летищните власти. Никога до сега полетите до Нулиа не бяха толкова пълни с родни емигранти. Най-вече с младежи, при това не безработни, много от тях имаха навън престижни професии, някои – семейства, дори и деца. Самолетите преливаха от пътници, случваха се и куриози, като пътуващи по двама на седалка или дори в тоалетната на самолета, сякаш ставаше дума за влак.
Родиха се закачливи фрази:
– Самолетите са фрашкани като столичните ясли, партийните каси по време на криза и бурканите с шпроти отпреди кризата.
Това, което се случваше, беше напълно необяснимо. Заплатите бяха най-ниските в Европа, безработицата растеше, младите хора напускаха, страната изтичаше подобно пясъчен часовник – жълто-кафявата струя тихо и безутешно отмерваше времето, след което Нулиа от населено място щеше да се превърне в географско понятие. Стоманените птици политаха пълни от столицата и се връщаха полупразни, като изключим летните сезони, когато имаше наплив от чужденци и местни, живеещи навън. Също на някои от традиционните годишни празници, когато прокудените по различни краища на света дъщери и синове идваха да видят родителите си, да им оставят валута за лекарства.
Не беше още разгарът на ваканционното време, макар тук-там да се мяркаха германци и руснаци, традиционни любители на тукашните морски курорти.
Нито пък предстоеше някаква масова пиар акция на правителството. И за слепите в тази зелена и слънчева по рекламните картички, но тъжна и мрачна за повечето є обитатели, територия беше повече от ясно, че настоящият кабинет не държеше особено младите и образованите да се върнат в страната си. Не само защото тук нямаше работа за тях. За управляващите беше по-добре „тази взривоопасна смес“, както веднъж един от водещите министри се изпусна и нарече децата и внуците на Нулиа в чужбина, да стои там, далеч, извън границите на собствената си родина. Когато журналистите го атакуваха за казаното, той не се отрече от думите си и без всякакво притеснение обясни, че нулите емигранти така и така са се ...

Свързани новини: