Трябва ли Македония да приеме закон за личния фалит

От пет години в Словения е в сила закон за личния фалит и досега, както пишат словенските медии, 5500 граждани са обявили фалит. Гражданите, които са поискали да бъдат обявени в неплатежоспособност, дължали 470 милиона евро. При това за онези граждани, които са много задлъжняли, но при които съществува възможност този дълг в обозрим период да бъде върнат, се оценява, че няма нужда да обявяват личен фалит.

Ако хората са се оказали в такова положение, което просто застрашава личното им оцеляване и оцеляването на цялото семейство, те имат възможност да поискат от съда опрощаване на дълга, т.е да бъдат обявени за фалирали, за да могат да продължат живота си.

И в Хърватия се планира в края на годината да бъде прието подобно законово решение. Оценките в тази страна са, че около 15 000 граждани са стигнали до такова положение, че биха искали да обявят фалит.

Въпросът е дали и Македония не трябва да помисли дали да приеме закон, който позволява започване на процедури по обявяване в несъстоятелност както на фирми, оказали се в незавидно финансово състояние и в невъзможност да плащат задълженията си, така и на обикновените граждани. По този начин вероятно те ще могат да спасят много хора, които заради дълговете си прибягват до помощта на лихвари, а това винаги завършва с още по-голямо затъване. Други заради безизходицата посягат и на собствения си живот.

В момента по всякакъв начин, в глобален аспект Македония е в по-добра ситуация от Словения, която бе най-развитата република в бившата обща държава. Нашите банки, за разлика от словенските, на които им трябва помощ, са стабилни, имаме някакъв икономически растеж, а предвижданията за идната година са още по-добри. Такива са предвижданията не само на Народната банка на Македония, но и на международните финансови институции.

Дори по отношение на лошите кредити, които някъде от ноември миналата година нараснаха на 11 процента от общите одобрени кредити, ние сме много по-добре от другите страни в региона.

В нашата страна до март лошите кредити, т.е такива, за които не са платени повече от три вноски,са възлизали на 416 милиона евро. При това над 300 милиона евро от тях дължат фирми, а около 100 милиона евро дължат граждани. Цифрите са далеч по-малки от тези в Словения, където само онези, които са инициирали процедура за личен банкрут, дължат повече пари, отколкото са нашите общи лоши кредити.

Много по-добре обаче е нещо да се предотврати и навреме да се лекува. Затова и приемането на законово решение, което може да означава спасение за много граждани от безизходицата, в която са се оказали, може да бъде още една помощ от страна на държавата.

При това не трябва предварително да се изключва и помощта, която може да даде и банковият сектор в държавата, проявявайки грижа не само за собствената си печалба, а и за клиентите, т.е за общия интерес, защото само преди немного години някои от банките, когато забелязваха, че някой клиент има проблем с изплащането на кредитите, предлагаха репрограмиране, за да може същият да се изплати за по-дълъг срок.

С това от една страна клиентът получаваше възможност да си отдъхне, за да може да изплати дълга, а от друга страна банката получаваше по-висока лихва. Или пък банките на едро предлагаха възможност при тях да се прехвърлят целокупните дългове от други банки или институции.

С началото на кризата обаче всичко това секна. Банките се затвориха, грижейки ...

Свързани новини: