Лада Галина: Аз съм българка, работеща в САЩ, по някакви обстоятелства останала тук

Писателката Ганка Габровска, популярна с псевдонима си Лада Галина, живее във Вашингтон от началото на 90-те години. Тя е автор на близо 50 книги, сред които романи, пиеси и много приказки за деца. Родена е в Бургас. Съпруга е на покойния акад. Ефрем Каранфилов.
Галина е един от основателите и дългогодишен преподавател в българското училище във Вашингтон. В България е работила като редактор в списания за деца, в сп. „Пламък“ и в. „Литературен фронт“, била е драматург на Държавния сатиричен театър. По нейни сценарии са снимани два игрални филма. В началото в САЩ е работила като бавачка и продавачка в супермаркет. По-късно започва работа в една от най-големите вериги книжарници, като успява да убеди мениджърите, че ще привлича клиенти с трите чужди езика, които владее – испански, френски и руски.
Синът и доц. д-р Ефрем Ефремов е преподавател във Факултета по журналистика на Софийския университет. От много години тя живее и работи във Вашингтон.

- Разкажете ни, как беше създадено българското училище във Вашингтон ?

- За мен беше голяма чест заедно с Боян Кулов, който стана после директор, да създадем българско училище в района на Вашингтон, за да могат нашите деца да знаят своя роден език, литература, история, география, да поддържат връзки с близките си на своя си език, да говорят с дядо и баба на български и когато отидат през лятото в България да не се чувстват притеснени и чужденци. Аз бях учителка повече от десет години. Съжалявам, че едно мое заболяване миналата година прекъсна тази ми работа, но всичко се случва в живота.

- С каква мисъл влизахте в класната стая при децата, на какво искахте да ги научите?

- Всичко, което съм събрала в България, в моя живот там, като култура, личен опит, дори от познанството ми с всички живи български писатели. Разказвах им много неща споменно. Пишат ми писма до ден днешен, че им липсвам и че съм представяла българската литература и писателите като живи пред очите на децата. Наистина нямаше друг, който да има този опит, да е член на Съюза на българските писатели и да познава хората лично, и да може да ги обрисува не само учебни краски, но и като личности – колоритни, интересни.

- Кои са най-интересните ви спомени с български писатели?

- О, много са. Винаги съм била в най-близки, непосредствени връзки с живите творци на българската литература. Кои автори лично на мен ми харесват? Не знам с живите или с мъртвите да започна. С мъртвите – нека бъдем по-справедливи към тях. Иван Вазов, който е стихия, връх, планина, където каквото и да поискаш българско „всичко българско и родно любя, тача и милея” – ще го намериш у Вазов. Йордан Йовков – може би, защото по бащина линия се чувствам малко и земляк с него.

Моят баща е от Ичера, Котленско, а като се мине през един баир през планината – отиваш в Жеравна, родното място на Йордан Йовков и неговите „Старопланински легенди”. И моите прадеди са имали стада в Добруджа, както и той е отишъл в Добруджа подир стадата и неговите земляци и описва и Добруджа.

- А следите ли младите български автори?

- Не мога да кажа, че познавам всички или най-добрите, защото ...

Свързани новини: