За Цацаров без ентусиазъм

В морето от информация е неизбежно общественото възприятие да страда от “слепи петна” и “дупки в паметта”. Именно това го прави благодатно за манипулация. Ако бъде насочено по подходящ начин, то бурно ще се възмущава, че чичото на половинката на еди-коя си публична фигура бил еди-какъв си, но няма да забележи очевадните престъпления, извършвани от друга публична фигура.

Напоследък общественото внимание е възхитено от новия главен прокурор Сотир Цацаров. Изглежда, че Цацаров има воля да изправи предишните управляващи пред наказателна отговорност, като по този начин не само възстанови справедливостта, а и спомогне за отварянето на шенгенското пространство за България. Изглежда, че Цацаров е против безконтролното използване на СРС-та, задкулисните договорки и злоупотребата с власт.

Преди време споделих опасенията си, че Сотир Цацаров ще бъде “активно вреден” главен прокурор (виж тук). Ще ми се да мога да повярвам в противното, но досегашните му действия не ме убеждават.

Главният прокурор иска Цветан Цветанов да отговаря за използването на СРС-та. Звучи прекрасно, ако нямах в ума си една от основните идеи в социологията на Макс Вебер: за да разберем едно социално действие, трябва да му проумеем мотивите. Дали основният мотив е да се уважава правото на гражданите да не бъдат следени безконтролно? Ако е така, как да си обясним факта, че самият Сотир Цацаров е обвиняван в прекомерно използване на специални разузнавателни средства, докато е председател на Пловдивския окръжен съд? Цитирам становището на Българския Хелзинкски комитет (виж тук) против кандидатурата му за главен прокурор:

“(…) господин Цацаров, в качеството си на председател на окръжен съд, е известен с това, че системно злоупотребява с властта си да разрешава използване на специални разузнавателни средства (СРС) срещу гражданите, в нарушение на закона и основното гражданско право на неприкосновеност на личния живот. Той открито заявява, че не спазва закона в това отношение: „Не съм привърженик на тезата, че СРС-та трябва да се използват в краен случай.” Следователно, господин Цацаров е съдия, който се счита над закона и смята, че му е позволено да го нарушава. Това не е добър юрист.”

По неговите собствени думи, през 2011 г. той е издал 1321 разрешения за СРС и само 67 отказа. Засегнатите хора са 482, а вмешателствата са произвели само 357 веществени доказателствени средства (ВДС). До 2011 г. разрешенията за СРС, които господин Цацаров дава, отбелязват стабилен растеж. За 2010 г. те са 1753, близо двойно повече от 2009 г., когато са били 1049 и доста повече от разрешенията, дадени през 2008 г. – 759.

Хипотезата ми за мотивите на Сотир Цацаров е, че той не толкова е загрижен за правата на гражданите, колкото желае да използва в максимална степен властта, с която разполага, за целите, които си е поставил. С действията си срещу управлението, чийто фаворит доскоро е бил, той показва кой командва. Над главния прокурор в България на практика не стои нищо. Добре е да си даваме сметка за това, да опресним спомените си за Никола Филчев, а тези, които нямат такива, да се поинтересуват.

Безспорно, важно е за един главен прокурор да има воля да покаже на политическите и икономическите елити, че не са над закона. Ако Сотир Цацаров направи, каквото зависи от него, за да има справедлив процес срещу хора от висшите етажи на властта, добре. Не по-малко важно е обаче спазването на човешките права.

Именно нарушаването на спазването на човешките права е, според мен, основният проблем на Сотир Цацаров по времето, когато председателства Пловдивския окръжен съд. През този период въпросният съд действа на практика като прокуратура и такова нещо като “презумпция за невинност” не съществува. Отново цитирам становището ...

Свързани новини: