Пролетта на емигрантите - 2

05/26/13 22:21
(http://e-vestnik.bg/)

Пролетта на емигрантите - 2

Откъс от книгата на Калин Илиев “Пролетта на емигрантите” (Сиела). Продължение. Виж Пролетта на емигрантите -1

– В държавата става нещо – каза тихо Заека, след кратко мълчание.
Само преди миг, при тези думи би избухнал бурен смях. Този път обаче всички си бяха глътнали езиците.
– В държавата винаги става нещо, братле – отговори му министър-председателят подчертано приятелски. – Защото е държава, разбираш ли, а не иконостас, макар да є стоим на колене – доволен от художествения си изказ, подканващо погледна наоколо, чуха се ръкопляскания. – Хайде, хайде, без подмазвания!… Какво чакаш?
Заека продължи:
– Искам да кажа, става нещо… лошо.
– И какво е то?
– През последните три седмици всички самолети, които превозват пътници от Европа, Канада, САЩ, Австралия и някои други дестинации, са пълни с нули емигранти. Направих сравнение с последните три години. Ето.
Той му подаде една папка, която Вожда сложи до себе си.
– Знаеш, че не съм по четенето. Говори.
– Пристигащите пътници, става въпрос само за нулите, които работят или са емигрирали навън, в сравнение с предните години, са над десет пъти повече.
– Десет пъти! – изуми се министър председателят.
– Повечето са млади и имат работа навън. За да дойдат, или са взели неплатен отпуск, или са напуснали работа. От документите им е трудно да се прецени.Подпитах този-онзи, има и от едните, и от другите. Избягват да дават обяснения.
– Със семействата си ли са? – у премиера се появи безпокойство.
– Различно. Но имаше и такива, които пристигат с децата си.
– Багаж?
– Повечето носеха само ръчен багаж, а обикновено носят по два куфара подаръци. Смущаващо.
– Направо е подозрително – намеси се вътрешният министър.
– Ти имаш ли някакво обяснение? – замислено попита Вожда.
– Не – отвърна Заека. – Но ми се струва, че са налице белези на организирана кампания.
– По дяволите! – избухна Вожда. – Не зная дали има кампания или е някакво идиотско стечение на обстоятелствата, но точно сега не ми е до тези прелетни птици. Тук няма работа за местните, а ако всичките тези емигранти, или дори само част от тях решат да останат… Съвсем ще се вдигнат показателите на безработицата.
– Това е най-малката опасност – намеси се Клюна. – Не ни трябват неканени гости преди избори, при това такива всезнайковци като тях. Трябва да им спретнем закон, щом не са живели тук последната година, не могат да гласуват.
– Късно е – отново се обади Плъха, този път говори разточително дълго, – след няколко дни парламентът излиза в предизборна ваканция. Пък и броят на емигрантите едва ли ще повлияе на изборите.
– Никаква ваканция, докато не приемем закона! – рязко отвърна вътрешният министър. – Колкото до броя им, всеки техен глас срещу нас е опасен, ще повлияе и на останалите избиратели.
– А ако ги е подгонила световната криза и са решили да си търсят работа тук? – глухо изръмжа Глигана. – Повечето са млади, образовани. Това значи по-силна конкуренция, по-ниски заплати.
– Вие, така наречените бизнесмени, само за пари мислите – сопна се Клюна и навири заплашително нос, сякаш искаше да го клъвне.
– А вие, така наречените политици, въобще не мислите, мигате на парцали и се чудите какво става – челюстите на Глигана изтракаха.
– Внимавай какъв тон държиш на министъра на вътрешните работи!
– Ти си един министър…! – очите на Глигана кръвясаха.
– Това ще разбереш, когато ти се изтърсят икономическа полиция и тайните служби!
– Хайде, млъкнете вече! – най-сетне великодушно Вожда реши да ги прекъсне. И този път ...