Финансирането на партиите остава в сиво-черната зона

Финансирането на политическите партии или една голяма част от тях остава в сиво-черната зона, коментира в понеделник Антоанета Цонева, ръководител на Института за развитие на публичната среда и наблюдател на изборите. Неправителствената организация представи още доклад с препоръки за подобряване на изборния процес, в това число премахване на политическите квоти в ЦИК и двойно намаляване на неговите членове. Цонева посочи като "много експлицитен пример" за нарушения при финансирането на кампанията партията на Веселин Марешки "Либерален алианс". Тя напомни, че реклама на Марешки е стояла под главите на три вестника – "24 часа", "Труд" и "Стандарт". "Това е най-скъпо платеното място, а понякога дори се изместваше и на нивото на главата. Само разходът за тази част на кампанията надвишава сумата, посочена като приход. Може да се направи бързо заключение, че нещо не е както трябва", коментира Антоанета Цонева. Броят на направените парични дарения към партиите е 675 за общо 667 236 лв. Най-голям дял имат даренията за ДСБ - 149 400 лв, "Движение България на гражданите" - 145 518 лв и Либерален алианс - 126 780 лв. Основните нарушения в изборния ден са били липсата на баджове на политическите застъпници, нараняване на печата, прозрачни стаички и липса на достъп за хора с увреждания. Общо 15 сигнала са подадени за предварително подпечатване на изборните бюлетини. В деня на изборите в няколко райони на страната и в чужбина са наблюдавани опашки и примери на контролиран вот. "Поради невисокото доверие в институциите и риска да пострадат, сигналите на граждани бяха подавани анонимно. Ние заставахме с нашите имена зад нашите източници", каза Антоанета Цонева. Тя посочи и злоупотреба с регистрационните подписи като основен проблем още на стартовата права. "Поради недостиг на поддръжници, някои партии са използвали един вид допинг преди явяване на изборите с подписите на лица, които нямат избирателни права", обясни Цонева. От проверените 671 421 подписа, подадени в полза на партиите, невалидни се оказват над 10 000 подписи на хора под запрещение, лица, които излежават присъда, чужденци или такива, които изобщо не са между живите. От 36 партии и коалиции 21 не са успели да привлекат гласовете на хората, подписали се за регистрацията им за участие. Огромен брой застъпници са имали кандидатите за място в 42-то Народно събрание – общо 81 091 души. Надвишен е и стандартът да няма повече от 1000 избиратели в секция. Това се е случило в 358 секции, като най-много са във Варна, Стара Загора и Пазарджик. "Интересна е и кампанията, която партиите са провели в социалните мрежи. Ако трябва да съдим по подкрепата във Фейсбук, сега Светльо Витков щеше да ни е премиер, а ГЕРБ да се радват на субсидия", коментираха от неправителствената организация. По-малък състав на ЦИК Институтът за развитие на публичната среда препоръчва ЦИК да стане постоянно действащ орган с постоянно ангажирани членове на пълно работно време. Предлага се още намаляване на половина на броя на членовете на комисията до около 10 души при сегашни 21, които да не се назначават на политически квотен принцип. Методиката за определяне на изборния резултат следва да стане част от Изборния кодекс, което ще направи изборното законодателство по-ясно и разбираемо, предлагат от гражданската организация. Друго основно искане е алгоритъмът за превръщането на избирателните гласове в мандати да стане част от закона. Друга препоръка е ЦИК много по-активно да провежда информационно-разяснителната кампания, за да мотивира участието на гражданите в изборния процес. Лошата информираност е довела до увеличаване на броя на невалидните бюлетини спрямо предишните парламентарни избори – от 2.25% през 2009 година до 2.47% сега, смятат от Институтът за развитие на публичната среда. Поради лошо организираната информационна кампания за хората с увреждания до общинската администрация са били подадени малко заявления за разкриване на подвижните избирателни комисии. В София имаше само две подвижни секционни избирателни комисии. Все още не е ясно за какво точно ЦИК са платили с отпуснатите им 350 000 лева за разяснителната кампания. Неправителствената организация препоръчва още в Изборния кодекс да бъдат записани процедурни правила, по които ЦИК ще разглежда жалбите срещу решения и действията на районните и общинските избирателни комисии. "Необходимо е Изборният кодекс да включи и процедурни правила за разглеждане на жалби и сигнали, свързани с неправилно прилагане на изборните правила, начина на протичане на предизборната кампания, отразяването на предизборната кампания в медиите. Да се въведат гаранции за задължително произнасяне от ЦИК по жалби и сигнали на граждани, наблюдатели и застъпници", пише в препоръките. Гражданската организация препоръчва и създаване на електронен регистър за жалбите. Закъсняла подготовка В доклада има остри критики към ЦИК, защото не са били подготвени в срок методическите указания за работата на секционните избирателни комисии, което е забавило всички пряко ангажирани с вота служители и външни наблюдатели. Според организацията това се е отразило и на качеството на процеса, защото изборната администрация не е била добре подготвена, извършила е много повтарящи се нарушения – печати върху бюлетини са били поставяни предварително, имало е трудности с поставяне на печатите и други. Намаляване на необходимия брой подписи за издигане на независим кандидат до 1% от жителите на населеното място, вместо сегашните 3 процента, възстановяване на преференциалното гласуване, ясен регламент за поведението на медиите, което да помогне за разграничаване на платеното от свободното съдържание, гаранции за независимо външно наблюдение, са други препоръки на неправителствената организация. Тя смята, че трябва да се увеличи заплащането за членовете на избирателните комисии, защото сега трудно може срещу 40 лева да се привлекат мотивирани хора, неподдаващи се на външно влияние.

Прочети цялата новина

Свързани новини: