Гърците нямат желание да работят

Отживелите нагласи и стереотипи в гръцкото общество се проявяват във факта, че има хиляди свободни работни места в земеделския сектор, които обаче се покриват не от ордите безработни гърци и младежи, а от работници от чужбина. Конкретните работни места, в голямата си част са “сезонни”, но имат всички характеристики за нормална заетост - осигуровки, предварително определена надница, осигуряване на място за спане и естествено - плащане на заплата.

Такова е положението в райони на Централна Македония и особено областите Иматия и Пелас, където производството, събирането и обработката на плодове, предимно праскови, изисква всяка година над десет хиляди сезонни работници. Както може да се очаква, тези работни места са за определен период от време - поне три-четири месеца, и на практика може работата по полетата да бъде вършена от значителна част от хората, които са безработни. Младите гърци например.

Случва се обаче точно обратното. Голяма част от тези работни места, за които заплащането е между 20 и 23 евро при осемчасов работен ден или най-малко 600 евро месечно, са “привилегия” за гурбетчии. Всяка година българи и албанци идват в Гърция. Те имат опит, предишен стаж и са предпочитани заради работливостта си.

През 2013 г. правителствено решение разрешава наемането на общо 4240 чужденци от страни извън Европейския съюз, които да дойдат в Гърция и да работят легално за период от една година. Тази бройка може да бъде увеличена с още десет процента, за да се покрият спешните нужди от работна ръка.

За тази година се смяташе, че ще са необходими по-малко работници от трети държави заради безработицата, която се предполагаше, че ще тласне повече гърци към нивите. Прогнозите обаче бяха оповергани. Оказа се, че за дневна надница от 20-23 евро за осем часа работа на полето не се смята за достатъчна от гръцките младежи.

“Има случаи на чуждестранни работници, които работят по този начин през цялата година. Ако се работи не само сутрин, но и следобед, надницата е по-висока като може един опитен и отдаден гурбетчия да си докара до 900 евро на месец”, заявява председателят на Съюза на производителите на консерви Костас Апостолу.

13-те предприятия за производство на консерви в Иматия и Пелас са тези, които приемат “богатството” на региона - прасковите. От тях се правят известните гръцки компоти – един продукт за износ, който от десетилетия има водещи позиции на големите международни пазари. Заводите залагат на много чуждестранни работници.

“Младите гърци не искат да работят на полето и в преработвателните заводи. За съжаление този манталитет ние го предадохме на младите и сега е трудно да го изкореним. При всички случаи има и младежи, които са променили вижданията си заради кризата и искат да работят сезонна работа по полетата и в производството. Заплатата, която могат да получат, е по-голяма от официалната заплата, която вече е в сила за работещите на възраст под 25 години”, подчертава Апостолу.

Общото убеждение на всички, които работят в отглеждането и преработката на земеделски стоки е, “че за предпочитане е да имаме собствена работна ръка и парите, които изкарва земята, да останат в страната”. Докато това се случи обаче, чужденците принудително ще заемат повечето места за неквалифицирани работници.

“За това, че гръцките младежи не идват на полето, въпреки че работата и заплатата им е осигурена, роля играят джобните пари от тати и вероятно пенсията на дядо. Трябва също така да се отбележи, че този тип работа не е лесна. Истината е, че на нивите идват пробно млади гърци, но после бягат”, казва Тасос Халкидис - председател на независимото движение на земеделците от област Иматия. Той е собственик на 145 декара, където отглежда предимно плодове, ...

Свързани новини: