Държавата трябва да се откаже от монопола при борба с кризите, бедствията и авариите

---

Визитка: Йордан Георгиев е завършил ВВВУ „Г.Бенковски“ Долна Митрополия. До 1995 г. е офицер в БА. През 1995 напуска армията и зпочва работа в „Скорпион еър“, където е ръководител подготовка на вертолетни въздухоплавателни средства. Там започва да се занимава с възстановяване на летателна годност на хеликоптери и участие в ликвидирането на бедствия и аварии. През 2006 г. основава специализираната компания „Авиотех консулт“, чийто управител е и досега.

---

- Господин Георгиев, какво е вашето мнение за партньорството между институции и неправителствени организации и бизнеса при горски пожари, наводнения, бедствия и аварии и отговарят ли те на очакванията на обществото?

- Светът става все по-уязвим заради рисковете породени от комбинацията между слаби икономики и природни бедствия в резултат на глобалното затопляне, климатичните промени и дейността на човека. Природните и причинените от човека бедствия, ще се случват през годините с наше или без наше участие и в бъдеще ще придобиват по-големи размери. Ограничаването на рисковете от горски пожари, наводнения, природни бедствия и аварии, извънредни ситуации в критичната инфраструктура е антикризисна мярка и задължително условие за намаляване на бедността. Защита на гражданите и критичната инфраструктура при бедствия и аварии, заема централно място и издигнат в ранг на жизнено важен интерес за националната сигурност на страните членки на ЕС. Климатът в България се променя в посока и приближава към средиземноморският, който е характерен с интензивност на затопляне, насочен към засушаване, придружено с горски пожари, интензивни валежи с градушки и наводнения. За съжаление въпреки промяната профила на бедствията през последните двадесет години, акцентът на националната политика е поставен върху обезщетения и преодоляване на последици, а не върху смекчаване на причините за възникване, както и мерки за предотвратяване и ограничаване на рисковете, каквато е практиката в страните от ЕС. Промените при нас са на парче, без необходимата последователност с финансова и ресурсна недостатъчност. Изградената Единна спасителна система е без оперативно звено, което след откриване на пожара или бедствието своевременно да посрещне в зародиш неговото развитие и даде възможност риска да се предотврати или значително ограничи. Това може да доведе до значително минимизиране на екологичните, социалните и икономическите загуби. Борбата с бедствия и аварии и извънредни ситуации в критичната инфраструктура по закон е държавен приоритет, ограничен в рамката на държавни институции, без нормативна база за участие на бизнеса, граждански организации и местното население. Това е различно и в противоречие с европейските практики. Практиката показва, че там, където държавата се затворя в рамката на държавните институции, резултатът е несправяне с проблема, съпроводено с големи екологични, икономически и социални загуби. Държавата се е затворила в себе си и не партнира с бизнесът, гражданските и НПО в подкрепа на казаното са примирите, които сега ще посоча. Носещи значителни икономически, екологически и социални загуби и големи разочарования за населението и обществото, като цяло. Давам примери:
1. Горските пожари в страната през 1997-2001г., 2005-2007г.и 2011 – 2012г. със значителни икономически и екологични загуби.
2. Обявеното бедствено положение в гр. Калояново, през лятото на 2005г. от наводнението вследствие скъсване на язовирна стена.
3. Прекъсване на ел. ток в Североизточна България за повече от три месеца, поради скъсване на захранващите ел. проводници през 2011г.
4. Наводнението в с. Бисер февруари 2012г. - вследствие наводнение в резултат на скъсана язовирна стена на язовир, за които и досега има спор на кого е собственост и кой е отговорен за неговата поддръжка.
5. Земетресението в Пернишка област през 2012г.
Последствията от тези бедствия са трагични за най-бедните слоеве от обществото, това което гражданите са градили през целият си съзнателен живот го загубиха за часове пред собствените си очи. Вместо държавата да окаже адекватна помощ на пострадалите в защита живота, здравето и имуществото на гражданите и да изпълни законното си задължение, тя стана регистратор на бедствия и аварии. Красноречив показател, че ЕСС в този си вид е неработеща и полезна за обществото.

- Какво върши държавата в момента?

- Държавните институции имат свои самостоятелни структури, които често се дублират, компетенциите застъпват, работят по свои вътрешни бюрократични правила, което затруднява съвместната им работа. Което води до липсата на оперативна съвместимост, взаимодействие и координация. Няма я необходимата подготвеност на администрацията и персонала от аварийно-спасителните екип, в комбинация с липса на специализирана подготовка, оборудване и техника за видовете дейности при бедствия и аварии, дейността им е обречена. Не са ясно очертани компетенциите на различните институции в борбата с бедствия и аварии. Всяка една работи сама за себе си и създава свои оперативни планове, ситуационни центрове за управление при бедствия и кризи, на база вътрешни правила. Липсва необходимата съгласуваност между ведомства, области и общини, което значително затруднява работата на ЕСС. За борбата с горски пожари се използуват въздухоплавателни средства на Въоръжените сили в което няма нищо лошо, но по закон те трябва да подпомагат дейностите на Гражданска защита и ЕСС при настъпване на криза. Което е показателен пример, че Националната програма на страната е само на хартия и пожелателна. Държавните институции нямат чуваемост към проблемите на общините, малкия и среден бизнес, обикновените граждани и техните проблеми в резултат на което е и нейната неадекватна реакция при бедствия и аварии. Това води до излишни и неефективни разходи от ограничените без това публични бюджети. В този смисъл скромното ми мнение е, че политиката на държавата в борбата с бедствия и аварии и кризи не отговаря на очакванията на обществото.

- Къде според вас е проблема и какво трябва да се промени за да се подобри дейността на ЕСС?

- Според мен, то заложено в нормативната уредба на страната и противоречи на концепцията за националната сигурност. Централизиране на ЕСС и концентрация на цялата финансова и материална власт във в държавните институции и не се предвижда участие на в борбата с бедствия и аварии на граждански организации и малкият и среден бизнес. Общинската и областна власт е ограничена до административни разходи за мероприятия за превенция, а не за същински мерки в защита от рискове. А те най-добре добре знаят коя е най-добрата за тях мярка за защита при бедствия и аварии. За да има ефективност на ЕСС в страната е необходим качествен нов подход, чрез прилагане на европейските практики в борбата с бедствия и аварии.
Ефективна е тази система за борба с бедствия и аварии в страните, където има децентрализация и всеки сегмент от ЕСС работи в рамките на своите компетенции в сътрудничество и взаимодействие на държавата, бизнесът, граждански и доброволчески организации на база публично-частно партньорство при ясни правила и отговорности.
В страните от и вън ЕС, дейностите при борбата с бедствия и аварии се утвърдил, като бизнес за специализирани услуги в рамките на техните компетенции между държавата и търговски дружества, граждански организации и фирми от малкият и среден бизнес на база публично частно партньорство с което се подпомагат публичните бюджети, като значително нараства ефективността на дейностите на ЕСС и се ограничават до минимум злоупотребите и корупцията. При което строго се спазва и съблюдава концепцията за национална сигурност приета в страни от и вън от ЕС: Външна – осигурява се от Въоръжените сили, Вътрешна – осигурява се от МВР и Гражданска сигурност – осигурява се от Гражданска защита. Гражданска защита е пряко подчинена на МС. Нейните задачи са пряко свързани с осигуряване в максимална степен сигурността на населението и околната среда при бедствия и аварии от всякакъв характер на местно и национално ниво. Местното население знае най-добре как да се защити по местоживеене. Всяка структура в ЕСС на тези страни има определени компетенции и имат ясно очертани граници, и не се застъпват с компетенциите на друга по места области и провинции на държавата. Когато бедствията и авариите се разрастват и преминат в криза на помощ се включва МВР и Въоръжени сили. Финансовите средства се осигуряват, чрез различни фондове от такси от граждани, фирми, частни и държавни предприятия и държавният бюджет. Тези финансови средства са под засилен граждански контрол, чрез неправителствени граждански организации имащи участие в държавните институции и местните общински съвети.

- Какво според вас трябва да се направи на този етап?

- Необходимо е да се преосмисли държавната политиката и създаде дългосрочна стратегия и политики за борба с бедствия и аварии, извънредни ситуации в критичната инфраструктура към премахване на държавният монопол с насоченост към работа в рамките на своите компетенции. Да се създаде механизъм за широка форма на участие на държавните институции, държавните и частни предприятия, фирми от малкия и среден бизнес, граждански неправителствени организации и местното население за съвместна работа с ясни правила и отговорности, чрез различните форми на публично-частното партньорство. Това е реална възможност за прилагане на по-ефективни решения за инвестиране в ограничаване на риска при бедствия и аварии за намаляване на бедността и бъдещето икономическо развитие на страната при ограничените възможности на публичните бюджети. С това ще се постигне по-високо качество на предоставените услуги, значително ще се ограничат злоупотребите и корупцията, без това да води до тяхното повишаване и отговори на очакванията на обществото. За защита на населението от бедствия и опазване на околната среда и критичната инфраструктура ще трябва да се заделят не малак финансов ресурс, необходими за функциониране, поддържане и развитие на Единната спасителна система. Важно е да се осъзнае, че изразходваните за тези цели средства не са разходи, които са отишли напразно и бреме за ограничените публични бюджети. Те са вложени инвестиции в сигурността за ограничаване рисковете в бъдещето икономическо развитие на страната. Всеки лев, вложен като инвестиция в иновации за превенция и управление на риска при бедствия и извънредни ситуации в критичната инфраструктура има висока норма на възвращаемост. Именно затова е необходим нов подход в националната стратегия за борба с бедствия и аварии, чрез създаване на нормативна рамка от законодателни промени и политики с ясни правила и условия за работа при условията на публично-частното партньорство и използване на добрите практики на страни от и вън ЕС като:
Създаване на национален фонд и застрахователен пул за финансово осигуряване на дейностите свързани с бедствия и аварии.
Изграждане на механизъм за безвъзмездно предоставяне на Гражданска защита на излишните материални средства от Въоръжените сили и след установяване липса на необходимост от тях тогава да се да се предоставят за разпродажба на борсата.
Служителите, носители на високо технологични професии, от Въоръжените сили и МВР, лекари, медицински персонал, морски капитани, пилоти, авио-инженери, техници, водолази, подводничари, парашутисти, алпинисти и др. след прослужено време и стаж да се пренасочат за работа в Гражданска защита.
Планиране в публичните бюджети на държавните институции на финансов ресурс за заплащане на гарантиран минимум часови ресурс на ВС за тяхното наемане от авиационни оператори с опит в борбата с горски пожари през пожароопасният период на годината.
Създаване на авиационен модул от специализирани авиационни въздухо- плавателни средства(ВС) в ЕСС на база публично-частно партньорство.
Само с общи усилия ще успеем да се адаптираме успешно към непрекъснато променящите се климатични условия и помогнем да се подобри ефективността на ЕСС и минимизираме екологичните, икономическите и социални загуби, като осигурим добра гражданска сигурност на населението, околната среда и критичната инфраструктура при бедствия и аварии и извънредни ситуации.

Прочети цялата новина

Свързани новини: