Задава се “кюрдската пролет”

Една ембрионална държава - ПКК започва постепенно да придобива плът и кръв, твърдят политически анализатори, базирайки се на паралелните процеси и събития, които стават в Турция и Ирак, а също на отношенията помежду им и на обратите, ставащи във вътрешността на Сирия.Кюрдски бойци вече започнаха да напускат Турция, за да се настанят в базите на ПКК в Северен Ирак. Очаква се изтеглянето им, ако то се осъществи безпрепятствено, да приключи до есента.

Става дума за значима фаза от преговорите, започнали в края на 2012 г. между правителството на Ердоган и Абдуллах Йоджалан с цел да се сложи край на една война, която от 1984 г. досега е коствала 45 хиляди човешки живота, като повечето от жертвите са кюрди.

Никога досега условията не са били толкова благоприятни за решаване на кюрдския проблем, колкото сега, но процедурата по него все още остава крехка и непостоянна.

Управляващите консервативни ислямисти изглеждат по-готови от предшествениците си да задоволят исканията на кюрдското малцинство, а бунтовниците вече не претендират за независим Кюрдистан.

Междувременно войната в Сирия също изглежда, че е от полза за кюрдите. Преди да избухне вътрешносирийският конфликт, автономистките претенции на почти два милиона кюрди в Сирия бяха потискани.

Когато бунтът започна, те не подкрепиха открито бунтовниците, на няколко пъти даже им се противопоставиха. В замяна Дамаск изтегли войските си от кюрдските зони, намиращи се в североизточните части на страната по границите с Турция и Ирак.

Оттеглянето приключи, след като сирийската армия бе принудена да съсредоточи своите сили в Хомс и Алепо. По този начин Партията на демократичния съюз, сирийското крило на ПКК, която сега контролира тези райони, се сдоби със свободно поле за действие.

В действителност една ембрионална държава - ПКК бе започнала да придобива плът и кръв, факт, който предизвика напрежение сред кюрдските партии, представени в кюрдския национален конгрес.

Кюрдите в Ирак са първите, получили през 2005 г. официална автономия. И те днес вдъхновяват своите братя в Турция, Сирия и Иран. Значителна роля в тази насока имат петролът и природният газ.

До есента се очаква да приключи строежът на тръбопровод за износ на кюрдски петрол за Турция.

Този енергиен и икономически алианс създава в района една турско-кюрдска стабилност, която позволява на Турция да разшири влиянието си в Близкия изток.

За Бархам Салих, бивш премиер на автономния район на Кюрдистан в Северен Ирак, “кюрдската пролет е пристигнала”.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: