Клането в Лондон: да победим терористите с разум

Защо се случи убийството в Улич? Измина по-малко от седмица и дебатът бързо се премести върху въпроса за превантивните мерки, като министърът на вътрешните работи Тереза Мей предложи още контрол върху интернет и да бъдат забранени групи, които проповядват омраза.И ако някой дръзне да използва думите “външна политика на Запада” в този контекст, със сигурност ще му бъде запушена устата от почитателите на Паксман** и компания. И не защото те никога не са чували за безпилотни самолети и Гуантанамо.

Те със сигурност знаят за безбройните хиляди невинни цивилни, загинали след западни операции в арабския свят, на чиито гробове няма положени цветя като по тротоарите в Лондон. Това е по-скоро, защото те си представят, по своя объркан начин, че да обясниш едно събитие, означава да го оправдаеш. Онези, които сочат мъртвите в Ирак и Афганистан, със сигурност го правят, за да оправдаят по заобиколен начин заколването на младия войник пред казармата му.

А дали те мислят същото за престъпленията на Хитлер и Сталин? Дали те наистина твърдят, че историците, които изучават корените на фашизма, са тайни привърженици на нацизма, или че, като разкриват причините за ГУЛаг, целят да оправдаят създателите му?

Проблемът на тези коментатори е в това, че ако едно събитие може да бъде обяснено, то трябва да бъде рационално мотивирано, а това звучи неудобно, все едно почти да го одобриш. Обаче да наречеш едно действие рационално, несъмнено значи, че го оправдаваш.

Преди няколко години западните икономики бяха поставени на колене и това бе съвсем осъзнат проект на част от банките. Той се породи от стремежа им да увеличат печалбите си - мотив, в който няма нищо налудничаво или непонятно.

По тази логика най добрият начин да не звучиш сякаш одобряваш убийствата на войници по улиците на Лондон е да гледаш на такива събития като на напълно лишени от смисъл, като на някакъв загадъчен дадаистичен хепънинг.

Ако признаеш, че те имат мотив, макар и зловреден, е все едно да им придадеш достойнство, което човек инстинктивно отказва да направи. Някои допускат, че преди няколко години британското разузнаване добре е осъзнавало, че ИРА е имала рационални основания за своите действия, но ги заклеймяваше.

Те не избиваха хора просто от досада или жажда за кръв. Масовата преса обаче предпочиташе да представя партизаните като животни, като психопати и диви зверове, чиито действия са неразгадаеми.

Има поне два проблема, свързани с тази стратегия. От една страна, ако отказваш да признаеш на врага си и капчица рационалност, ти отиваш рисковано близо до това да го оправдаеш. Да си лишен от мотив, подобно на бебе или катерица, значи да си морално невинен.

Ето защо юристите по правило не обвиняват онези, които съдят, че са опасни безумци. От друга страна, човек може да се прости с всяка надежда да надделее над врага. Ако те вършат нещата съвсем без причина, трудно може да се намери начин да ги победиш.

След бомбените атентати в Бостън преди няколко седмици водещ от Си Ен Ен попита някакъв т.нар. експерт дали в миналото на предполагаемите атентатори има нещо, което да обясни действията им. Изненадващо експертът не отговори: “Да, има, всъщност това се нарича външната политика на Запада”.

Вместо това той се разпростря върху възможността от травма в ранното детство. Ако политическите мотиви са недопустими, те трябва да бъдат заменени от психологически. Може би тези двама млади ...

Свързани новини: