Коментар на Еми Барух за “Дойче веле”:

Общественото мнение в България е обезверено и объркано, скептично и подозрително. Хората наблюдават и се питат: “Да му вярваме ли или да не му вярваме?”.

Предстои началото на новия политически театър. А в салона се усеща полъх на дежа вю. Зад кулисите се чуват реплики от различни представления, смесват се постановъчни стилове, сценаристите дописват в полумрак началото на първа картина.

Никой не знае още каква пиеса ще гледаме. Спектакълът не е започнал. Актьорите са в гримьорната. Сменят костюми, изпробват маски, репетират първите си монолози. Демонстрират театрални техники: декламират, жонглират, рецитират. Режисьорът реди мизансцена. Ние сме публиката. Постановката се прави заради нас.

Задкулисието Станишев-Орешарски

Този театрален паралел е най-лесният начин за илюстрация на натрапчивото усещане за двойственост на публичния живот – усещане, което ни връхлита при всеки политически катаклизъм, при всяка смяна в държавното управление.

От политическата сцена слушаме програми, обещания, ангажименти, принципи, декларации. Наблюдаваме обаче различно от декларираното поведение, наблюдаваме съглашателства, отстъпления. Регистрираме несъответствия, разлики, противоречия. И си даваме сметка, че ни е нужна сложна навигационна система, за да се ориентираме в пластовете политическа мимикрия. Задкулисието Станишев-Орешарски не направи изключение.

Веднага след обявяването на имената в предложения от Орешарски кабинет, коментаторите обърнаха внимание на светкавичната бързина, с която бе направен подборът на хората, както и на пълната непрозрачност на този процес. Възникна съмнението, че Пламен Орешарски не познава добре част от номинираните за министри, което от своя страна роди въпроса: има ли суфльор на сцената и кой е той?

Разни сенки

Търсенето на отговор започна през “снемането на идентичности”. Именно биографичните траектории на част от новите гастрольори доведоха до основателните заключения, че някои от избраниците се намират в състояние на зависимост от добре известни кръгове на българската плутокрация. Над проектокабинета Орешарски се спуснаха съмнения за маскирано присъствие на призраци от българската олигархия: видяхме сянката на ТИМ, сянката на Васил Божков, сянката на Делян Пеевски – все “партньори” на Бойко Борисов. Върху кадастъра на България отново започнаха да лазят кадри, корупционни подозрения, конкуренти, конфликти.

Кой кой е?

Сред номинираните за бъдещи министри има някои безспорни попадения – хора, на чиято професионална биография се базира заявката за експертност на целия кабинет. В същото време обаче това ярко присъствие излезе на сцената, демонстрирайки смущаваща сръчност в политическата си преориентация, която бе извършена без колебание и без предупреждение. Освен че издава трескаво желание за бърза политическа кариера, тази повратливост още веднъж показа, че в кабинета Орешарски сякаш никой не е точно този, за когото се представя.

Едно обаче е сигурно: за разлика от предишния управленски отбор, Пламен Орешарски е поканил образовани хора – някои от тях имат впечатляващ научен багаж. Със сигурност всички те са чели повече от една книга и няма да бъркат употребата на пълния член в българския език. На фона на „културната катастрофа Борисов” това е огромна крачка напред.

Автор: Е. Барух; Редактор: Д. Попова-Витцел