Симеон Сакскобургготски: Основната ми цел беше приемането на страната в ЕС

Политическата култура се гради с десетилетия, беше нормално да има залитания, казва бившият премиер

Интервюто тук е откъс от голяма анкета преоценка на завръщането на престолонаследника Симеон в България и управлението на кабинета Симеон Сакскобургготски през 2001-2005 г. Разговорите със Симеон са водени през есента на 2012 г. от директора на фондация “Фридрих Науман” Аспарух Панов. Те са публикувани в книга “Различният министър-председател – разговори със Симеон Сакскобургготски”, чиято премиера е утре, четвъртък, в книжарница “Хеликон” на бул. “Витоша” в София.

…

А.П.: И сега стигаме до тези „исторически 800 дни“, заложени в програмния документ, през които, пак цитирам – „прочутото българско трудолюбие и предприемчивост“ ще променят живота в България. Тогава вашите опоненти и медиите, започнаха да броят тези дни и да измерват напълно манипулативно и провокативно конкретния напредък едва ли не час по час и ден по ден… И до ден днешен се удивлявам как това толкова позитивно послание по своята същност се превърна в такава мощна негативна кампания срещу вашето управление и срещу вас лично. Какво мислите днес, 11 години по-късно или почти 4500 дни по-късно от тези 800 дни?

С.С.: (смее се) Знаете ли, и на този въпрос се опитвам да гледам с известна доза хумор, защото иначе човек се огорчава, не от действителните факти, а от безбройните нападки. Мисля, че дори се получи като някакво злорадство – брояха се дните с желанието да не се постигнат успехи, а не обратното – да се види докъде сме стигнали за 800 дни. Вие ме цитирахте – за трудолюбието, за предприемчивостта… Това бяха наши българските добродетели, за които съм чувал от майка ми (Йоанна Савойска - б. а.), от хората, които живееха в чужбина в изгнание, които ми говореха за един народ, който е трудолюбив, пестелив, с огромен потенциал за възраждане. Едно – разчитах значи на тия качества. От друга страна, 800 те дни не бяха някакви кабалистични цифри. Помня, че имаше такива тълкувания, пресмятания, от деня на смъртта на Цар Борис, до не знам кога, ще ги нарека направо щуротии. Всъщност срещнах цифрата в програмата на един американец – икономист, който говореше за възстановяване на компания, която е изпаднала във фалит: първата година да се разбере какви са проблемите. Втората – да се приложат мерки и третата година е, когато получават евентуални дивиденти, защото компанията е оздравена. Идеята ми беше да има някакви обозрими срокове, които да заложа в програмата си, и които да са достатъчно реални като възможност за преценка на ситуацията, набелязване на мерките и постигане на резултати. Може би това не стана за 800 дни, но за 1000, което е горе-долу 3 години, имаше постигнати конкретни икономически, а и социални параметри – като безработицата например, които доведоха до промени в живота на хората. Забележете, че аз не съм обещавал благоденствие, нито чудеса, но от нивото, от което тръгнахме, бяха направени много промени. Никой не може да отрече, че бяха започнати реформи, много от които тежки и непопулярни, но които ни водеха към голямата цел – ЕС.

Това не може да стане

Това, което съм запомнил от онези тежки години, беше една фраза, която ме впечатли, признавам доста, поради честотата на употреба от моя екип или хора извън него при опит за промяна на статуквото в някаква област. Запомнил съм как за предложения или идеи, много пъти заимствани и от други страни, чувах– „о, това в чужбина може и да се прави, но тук това е невъзможно“. После се виждаше, че някои от нещата са реализуеми, и дори се постигаха, но като правило, ...

Свързани новини: