Ядрената игра на Иран изисква по-твърд американски подход

в. Вашингтон пост

Докато вниманието на международната общност е приковано от конфликта в Сирия, иранската ядрена програма продължава с бързи темпове. За съжаление, докато иранците внедряват най-новото поколение центрофуги - машини, които могат да произвеждат обогатен уран от три до четири пъти по-бързо в сравнение с преди - преговорите на “шесторката” по ядрената програма на Ислямската република отново спряха.

Макар икономическият натиск да струва скъпо на Иран, досега той не успя да промени ситуацията с ядрената му програма. Аятолах Али Хаменей може и да признава, че санкциите са “брутални”, но той също така изглежда усеща, че Иран е по-зле. На фона на целта на президента Обама да не допусне иранците да се сдобият с ядрени оръжия, трябва да бъде направена някаква отстъпка. Най-малкото върховният лидер трябва да бъде накаран да разбере, че когато САЩ кажат, че времето за дипломация изтича, това наистина е така - и че последицата от това вероятно ще е употреба на сила.

Може би заради американската колебливост по отношение на Сирия, нашето изтегляне от Ирак или предстоящото изтегляне от Афганистан, или приказките за американски “завой” към Азия, иранските лидери изглежда не вярват, че ще използваме сила, ако дипломатическите усилия не успеят. Обама твърди, че това, което казва не са само думи, що се отнася до недопускането на Иран да притежава ядрени оръжия и че той ще направи всичко, каквото е необходимо. Неразбирането на тази решимост от страна на Ислямската република може да ни доближи много бързо до конфликта.

Ако дипломацията ще получава последен шанс, то САЩ трябва да променят стратегията си за преговорите, като се откажат от подхода на изграждане на доверие “стъпка по стъпка” - който само задълбочава усещането у иранците, че те могат да ни баламосват, докато не се примирим. Вместо това САЩ трябва да дадат по-ясно да се разбере с какво можем да се съгласим и с какво не, що се отнася до иранската ядрена програма, и да придадем още по-голяма достоверност на изявленията на администрацията, че времето за дипломация изтича.

Подходът за изграждане на доверие, който цели да се постигне ограничено споразумение в опит да се спечели време за по-широко споразумение в бъдеще, просто не може да успее да изпълни тази цел. Дори и сега това да бе възможно, не е ясно дали подобна тактика щеше да е в интерес на САЩ.

Ограниченото споразумение се основава на представата, че закотвянето на “средно обогатения” ирански уран на равнище на обогатяване от 20 процента ще бъде като защита срещу това Техеран да обогати горивото си до степен то да може да се използва за оръжия. Но ако Ислямската република разполага с достатъчно количество обогатен на 20 процента уран за бомба, ще отнеме само 30 до 40 дни, за да произведе гориво до необходимата за ядрени оръжия степен.

С оглед на факта, че Иран увеличава броя на центрофугите си от първо и второ поколение, дори и средно обогатеният му уран да се задържи на определено равнище на обогатяване или да се извози извън страната в рамките на някакво международно споразумение, иранците могат много бързо да достигнат необходимото за ядрено оръжия ниво с тяхното количество ниско обогатен уран за четири до пет бомби.

Иран продължава да бави преговорите под претекст, че уж не пресича “червената линия”. САЩ и съюзниците им трябва да превключат на по-висока скорост. Може да е най-добре това да стане преди изборите ...

Свързани новини: