Отчаяни от кризата, испанците се обръщат към алтернативни лидери

Елизабет О’Лиъри
Ройтерс

Бивша 61-годишна социалистка е изгряващата политическа звезда в Испания. Нейното послание за промяна на системата отвътре привлича избирателите, отчаяни от икономическия упадък и официалната корупция в четвъртата най-голяма икономика в еврозоната.

Роса Диес не притежава антиелитарната привлекателност на Бепе Грило от Италия и гръцкия левичарски герой Алексис Ципрас. Тя залага на остри дискусии, за да изпрати посланието си за реформи на една страна, изтикана до ръба на пропастта от дълговата криза в еврозоната.

Диес се отдели от Социалистическата партия преди шест години и създаде центристкия Съюз за демокрация и прогрес СДП .

Социологически анкети сочат, че тя е най-високо оценяван политик в Испания в момент, когато една четвърт от работниците са безработни, а общественото разочарование от политическата класа расте, успоредно със съдебните разследвания на корупция сред управляващите.

Данните на социологическата агенция Метроскопия показват, че ако изборите бяха днес, партията на Диес би спечелила 30 места в 350-членния парламент, в който понастоящем има едва пет.

Бившите комунисти от Обединена левица биха увеличили четирикратно местата си, до 48, с което може би ще принудят една от двете основните политически сили в Испания - социалистите или десноцентристката Народна партия, да съставят правителствена коалиция за първи път.

Макар че големите партии ще очакват да си върнат подкрепата на избирателите по време на кампанията за изборите през 2015 г., нарастващото влияние на по-малките партии води да драматична и постоянна промяна в политическия пейзаж.

“Двупартийната система задуши демокрацията и хората са наясно с това. Огромното мнозинство от испанските граждани искат радикална промяна на политическата система”, заяви Диес в интервю за Ройтерс.

Тя поддържа имидж на бунтар, с асиметричната си прическа и лакирани в различни цветове нокти - но политическите й възгледи са далеч от революционни. Диес се самоопределя като социал-либерал, който подкрепя свободния пазар, прогресивните лични свободи и системата за социална сигурност.

Когато Испания се върна към демокрацията през 70-те години след диктатурата на Франсиско Франко, избирателната система беше натъкмена така, че да гарантира стабилността чрез ограничаване на пропорционалното представителство и фаворизиране на двете големи партии.

През изминалите 36 години Народната партия - която в момента има абсолютно мнозинство в парламента - и социалистите си разделяха властта и контролира всичко, от банките до правосъдната система. За приемането на закони те разчитаха на гласове от националистическите партии от богатите автономни области Страната на баските и Каталония, които в замяна получаваха широки правомощия за самоуправление.

Предизвикателството срещу това дългогодишно статукво в Испания отразява бурните политически промени по цяла Европа, където популисти и екстремисти яхнаха вълната на народните протести срещу мерките за строги икономии, имиграцията, рецесията и безработицата.

Във Великобритания печели почва подета от крайната десница кампания за излизане от Европейския съюз; в Италия бившият комик превърнал се в активист Бепе Грило стана голяма политическа сила; а в Гърция левите радикали и крайните националисти увеличават влиянието си.

Икономическият пейзаж в Испания е сред най-мрачните, след като бумът в строителството доведе до банкрут, източвайки банките и увеличавайки броя на корпоративните фалити. Безработицата е около 27 процента. Мадрид поиска 42 милиарда евро международна помощ миналата година, за да спаси финансовата си система.

Но макар че възходът на по-малките партии доведе до дестабилизиращо раздробяване и крехки коалиции в страни като Италия и Гърция, то в Испания сянката на неотдавнашния фашизъм означава, че е слаб апетитът за екстремизъм.

Тук нарастващата тежест на алтернативни гласове може да е признак за съзряваща демокрация, казват някои наблюдатели.

“За двете големи партии ...

Свързани новини: