Руският газопровод може да обрече европейския проект Набуко

Барбара Люис
Ройтерс

Европейският грандиозен план за газопровод от Каспийско море, който би направил неговите източни членки по-малко зависими от Русия, може да се окаже фатално подкопан от още по-голям руски проект.

Докато Азербайджан се приближава към решение за това кой газопровод да избере за износа си в бъдеще, планът Набуко, който дълго време бе фаворитът на ЕС, може да бъде изместен от по-скромния Трансадриатически газопровод (ТАР) през Гърция към южна Италия.

В сложно уравнение, базирано колкото на политика, толкова и на икономика, ТАР взима надмощие над газопровода Набуко до Австрия при наличието на руския план на стойност 39 милиарда долара “Южен поток”.

“Въпросът е: дали Набуко е жизнеспособен проект, ако бъде построен Южен поток?”, каза Андрю Неф, базиран в Москва главен анализатор по енергийните въпроси в консултантската компания АйЕйчЕс (IHS).

Решението за избор между ТАР и Набуко се очаква през юни от партньорите в консорциума Шах Дениз, ръководен от газовия оператор ВР и азерската държавна енергийна компания Сокар.

Европейският съюз няма думата в избора, но неговата неотдавнашна промяна в позицията към “проектна неутралност” от подкрепа за Набуко може да изиграе голяма роля. Сега ЕС казва, че ще бъде доволен с всеки от газопроводите, дори и с двата.

“Настъпи голяма промяна”, заяви директорът за международните въпроси на ТАР Майкъл Хофман пред Ройтерс.

Говорителят на Набуко Кристиан Долезал обаче каза, че неговият проект продължава да се ползва със силна политическа подкрепа.

Първоначалният европейски план бе за 3900 км газопровод от Азербайджан през Турция до Балканите. Той бе наречен Набуко, на името на епичната опера на Верди, със своя изключителен хор, който страните учредителки бяха слушали във Виенската опера през 2002 г.

Макар че планът, ръководен от австрийската ОЕмВи (OMV), бе съкратен на 1300-километров вариант, свързан с турски газопровод, той продължи да бъде предпочитан вариант както от Брюксел, така и от Вашингтон. Най-малко защото “Набуко Запад” би преминавал през страни от бившия комунистически блок, които имат най-силна енергийна зависимост от Русия, макар че първоначалните доставки азерски газ ще съставляват скромните 2 процента от нуждите на ЕС.

Газопроводът ТАР е само 800 км дълъг, включително с участък под морето до южна Италия. Неговите акционери са водени от швейцарската АXPO и норвежката Statoil, която има акции в азерските газови полета.

Бизнес ситуацията на двата газопровода изглежда приблизително еднаква.

Смята се, че Набуко ще струва по-малко от 8 милиарда долара, а един азерски експерт изчислява, че ТАР ще бъде с 500 милиона долара по-евтин, но пък Набуко може да осигури достъп до повече пазари.

“И двата имат предимства и недостатъци”, каза Гулмира Рзаева, водещ изследовател от Центъра за стратегически проучвания при президента на Азербайджан.

Всичко това прави политическият фактор още по-важен.

Изборът на ТАР, който няма да преминава през територия, в която Русия традиционно е доминирала, може да бъде политически изгоден за Азербайджан, който до голяма степен е минал на страната на Запада, но няма интерес от конфликт с бившия си съветски сюзерен.

Русия започна строежа на “Южен поток” през декември и се надява да доставя газ в Европа доста преди 2019 г., когато азерският газ трябва да потече към ЕС.

Ръководеният от Газпром 2500-километров “Южен поток” ще прекоси Черно море и след това ще следва тясно линията на “Набуко Запад”. Плановете за южен маршрут, който би се конкурирал с ТАР бяха изоставени, което е още едно предимство за конкурента на Набуко.

Южноевропейските държави също виждат полза за себе си.

Италия, която разчита за газ на политически нестабилната Северна Африка, както ...

Свързани новини: