Д-р Мария Папазова: Шифърът на Марчевски крие ватиканската следа в убийството на Йоан Павел II

Д-р Мария Папазова е завършила медицина, работила е като участъков терапевт и асистент в Института по ендокринология, геронтология и гериатрия.  Но в настоящето интервю тя разкрива загадки, оставени в книгата на известния български преводач Асен Марчевски.

Д-р Папазова от 1986 до 1992 г. е редовен аспирант в Институт по физиология към БАН към Националната програма за изучаване на човека. Защитава научна степен “доктор” в областта на психо-неврофармакологията, по тема, свързана с обучението, паметта и мозъчното дълголетие. Има и специалност “фармакология”. Развива се и като модерен специалист холистик. Автор е на книгите “Ние и Зоната”, “Хак-Рост”, “Лечение и хранене при остеопороза”, “Лечение и хранене при високо кръвно налягане” и др. Д-р Папазова е член на Нюйоркската академия на науките от 1994 г. Носител е на български и европейски награди по фармакология.

- Здравейте, д-р Папазова, мислех, че ще си говорим за здраве, но казахте, че искате да ми покаже тази книга?

- Изненадах ви. Искам да ви представя „Шифърът на Марчевски“. Авторът й Асен Марчевски, който вече не е между нас, остави изключително ярка следа в два народа – италианския и българския. В тази книга наистина има шифър. Той е в стихотворна форма и ще ви го прочета – може пък вие да откриете това, което към което той насочва. Аз наричах Асен Марчевски Маестро. Нашето близко познанство беше в последните 6-7 години от неговия земен път и аз съм една от щастливките, които успяха да се докоснат до този уникален човек, до неговата култура, до неговото чувство за хумор, до огромната му ерудиция и най-вече до един българин с главно Б.

Затова и написа тази последна, много проблемна книга, която имаше вероятност да му навлече неприятности, тъй като изнася факти и документи, които е притежавал без знанието на италианската страна. В нея той застъпва тезата, че няма българска следа в атентата срещу папа Йоан Павел II. По времето, когато той пишеше книгата, самата италианска страна се разубеди във вината на България, особено след като самият Папа Йоан Павел II ни реабилитира.

Това е снимка от идването на папата у нас, разбира се Асен Марчевски му превежда и точно в този момент, който е запечатан на снимката, папата казва на Марчевски – той го е цитирал в книгата си дословно: „Аз никога не съм вярвал в българската следа в атентата срещу мен. Това беше една инсинуация!“

Пътят на тази инсинуация е описан в книгата на Марчевски, въпреки, че някои съдебни магистрати са се възпротивили на тези думи, но има запис, има и звук и картина, които доказват думите на папата. Марчевски е подготвял всички участници от българска страна по делото „Антонов“, преподавал им е италиански, ориентирал ги е в тяхната култура на взаимоотношения, мислене…

Покойният Сергей Антонов си отиде абсолютно забравен, обруган, в мизерия. А този българин беше опетнен съвсем злонамерено, за да прикрие идеята на самата Ватикана да погуби папата – това е дълбоката истина - един ватикански заговор. И преди да достигне до същността му конкретно, Асен Марчевски описва „традициите“ във Ватикана да се тровят и убиват.

Книгата е изключително дълбока и по никакъв начин не е упрек, той неколкократно подчертава, че изключително много цени и уважава италианския народ, институцията на Ватикана и че е личен приятел с много кардинали, а на самия папа той е превеждал над 35 пъти. Между другото искам да вметна, че той ...

Свързани новини: