Криза помрачава празника за присъединяването на Хърватия към ЕС

Франс прес

В оставащите четири седмици до присъединяването си към ЕС Хърватия прави последни приготовления, за да премине този “исторически” етап, но според много хървати атмосферата не е празнична заради сериозните икономически трудности, пред които е изправена тази бивша югославска република.

Икономическата криза и приетите мерки за икономии значително отслабиха лявоцентристкото правителство, което е на власт от края на 2011 г.

Социалдемократите рискуват да загубят на втория тур на общинските избори в неделя столицата Загреб, която контролират от 2000-та година.

През нощта на 30 юни срещу 1 юли фойерверки ще озарят небето на Загреб и на други хърватски градове. Лидери на 27-те страни членки на ЕС и на страни от Балканите са поканени на пищна церемония за отбелязване на приключването на един процес на интеграция, продължил десет години.

“Първи юли бележи края на едно дълго пътуване”, каза за АФП бившият хърватски президент Стипе Месич (2000-2010), който изигра решаваща роля в сближаването на неговата страна с ЕС.

“Ние окончателно се отдалечихме от ограничения националист, който беляза първите години на нашата независимост и възприехме европейските норми”, добави той.

Присъединяването към ЕС бе цел на хърватския политически елит от провъзгласяването на независимостта от бивша Югославия през 1991 г., но националистическата политика на първия президент Франьо Туджман, починал през 1999 г., осъди тази балканска страна на международна изолация в продължение на няколко години.

Хърватия официално внесе кандидатурата си за присъединяване към ЕС през 2003 г. и започна преговори за присъединяване две години по-късно.

Със сътресенията, които преживява сега ЕС, след като някои страни споменават дори за оттегляне от блока, хърватският успех изгуби своя блясък.

“Независимо от резултата от големите дебати, хърватите ще споделят съдбата на този съюз и аз се радвам”, казва Инес Сабалич, кореспондентка в Брюксел на хърватски седмичник по време на преговорите за присъединяване.

На референдума за присъединяването, организиран през 2012 г., 66 процента от хората гласуваха в подкрепа на интеграцията, но нивото на участие бе едва 43 процента.

Хърватия ще бъде втората от шестте бивши югославски републики, която се присъединява към ЕС след Словения 2004 г. .

Това присъединяване се разглежда в страната като скъсване с Балканите, разтърсени през 90-те години на миналия век от серия конфликти, отнели живота на над 130 000 души, от които 20 000 в Хърватия.

“Въпреки сегашната криза обединена Европа е все още зона на просперитет и мир и тя остава една желана общност за всички малки страни като Хърватия, казва историкът Твъртко Яковина.

Но дългите преговори за присъединяване и икономическата криза намалиха с течение на годините броя на хърватите, подкрепящи това присъединяване, който сега е малко под 50 процента.

Под натиска на Брюксел Загреб започна борба срещу корупцията и осъди бившия премиер Иво Санадер 2003-2009 през ноември 2012 г. на десет години затвор за корупция, но много хървати смятат, че това порочно явление далеч не е изкоренено в обеднялата страна.

Хърватската икономика, съсредоточена върху туризма по адриатическото крайбрежие, не е регистрирала растеж от 2009 г. Миналата година БВП се сви с 2,0 процента , докато нивото на безработица е 21 процента.

Някои ще си опитат късмета в страните от ЕС като Кристина Скворц, 35-годишна секретарка, която е безработна от една година. “Аз съм неудовлетворена от моето положение. Ако има шанс да отида да работя в чужбина, ще замина”, казва тя.

Правителството се надява, че присъединяването ще привлече инвестиции и разчита на потенциална европейска помощ от 11,7 милиарда евро до 2020 г., за да възстанови икономиката.

Страната с население от ...

Свързани новини: