Самоубийството - необяснимият феномен

Заглавието на тази книга може да ви заблуди. На първо място стои „писателят“, а „самоубийството“ е на второ, но в действителност авторът се интересува преди всичко именно от самоубийството, „необяснимия феномен в света на нравственото“ (Карамзин), а по каква причина този феномен се разглежда през призмата на писателските съдби, ще бъде обяснено малко по-долу.

Има две причини за написването на тази книга – субективна и обективна, или, ако повече ви харесва: лична и обществена.

Вътрешната причина, която направи работния процес по написването полезен за автора, е отколешната и с годините все по-настойчива необходимост да разнищя въпроса, който са си задавали мнозина.

Допустимо ли е самоубийството, не нарушава ли то правилата на „честната игра“, в която участва всеки жив човек?

Всеки си има свой отговор, иначе не може и да бъде – тук се сблъскват две аргументации, принадлежащи на различни системи: нравствена и рационална. Проблемът се усложнява още повече от факта, че светогледът на автора, като на повечето му съотечественици от това поколение, представлява напълно езически миш-маш от материалистическо възпитание, умозрителна почит към християнството, философски теории и лични предположения. Да се събере в едно цялата информация по дадената тема, да се претеглят доводите „за“ и „ против“ – такава е субективната мотивация за това изследване.

А външната причина, която, бих искал да се надявам, ще направи книгата полезна за читателя, е такава: темата за самоубийството, една от най-важните за човека (както е известно, Албер Камю я е смятал за най-важната), и особено актуална за Русия, е осветлена на руски език изключително пестеливо. Може да се каже, че изобщо не е осветлена. В каталога на световната суицидна литература има повече от 500 заглавия, но няма нито една руска книга, която да се опитва да обедини и обобщи различните аспекти на явлението, в което със сигурност се съдържа главното, отличаващо човека от животното – човекът знае, че е смъртен, и именно това знание му дава възможност да избира между to be и not to be.

Липсата на руска литература за самоубийството е разбираема. Истинският, т.е. предизвикан от обществото интерес към проблема за суицида, възниква чак в края на миналия век (XIX век), когато в урбанизирана Европа самоубийството започва да се превръща в сериозен социален проблем. Именно тогава се появява класическото изследване на Е. Дюркем „Самоубийството“(1897), след което, в първите десетилетия на ХХ век, се проточва петхилядният шлейф на последвалите го суицидологични студии. В предреволюционна Русия до темата за самоубийството (по-точно, само нейния религиозно-нравствен разрез), успява да се докосне единствено художествената литература. След 1917 година, в течение на 70 години в нашата страна се отричаше съществуването на такъв проблем, а посттоталитарният период, очевидно, все още е твърде кратък, за да може да се появи фундаментално изследване на толкова сложен въпрос.

Оттук и нежеланието на автора да придава на книгата наукоподобност с помощта на бележки под линия, отправки, коментари и други атрибути на научното издание. Пред вас не е научен трактат, а есе, тоест, едно изключително лично съчинение, което по никакъв начин не се опитва да заеме мястото на първия руски всеобхватен труд по суицидология. В библиографската справка са включени само онези работи, които, от моя гледна точка, биха могли да бъдат полезни или интересни за читателя, който желае да изучи по-задълбочено темата. Личните пристрастия на автора също така са се проявили в следното: В злоупотреба с неговите любими препинателни знаци – тирета, двоеточия и скоби.

В изобилието на всичко японско – поради факта, че авторът е японист, а също и поради това, че от гледна точка на суицидологията Япония е страна, представляваща абсолютно особен интерес.

В голямото количество цитати, което без съмнение се обяснява с ...

Свързани новини: