Към края на бедността

Близо 1 милиард души бяха извадени от крайна бедност през последните 20 години. Светът трябва да се стреми да повтори това постижение.

В реч при встъпването си в длъжност през 1949 г. президентът на САЩ Хари Труман каза, че “повече от половината хора по света живеят в условия, граничещи с мизерия. За първи път в историята човечеството има знанията и уменията, за да облекчи страданията на тези хора.” Този процес отне много повече време, отколкото се надяваше Труман, но светът постига в последно време изключителен напредък в изваждането на хора от състоянието на крайна бедност. Между 1990 и 2010 г. техният брой намаля наполовина като дял от общото население на развиващите се страни - от 43% на 21% - понижение от близо 1 милиард души.

Сега светът има сериозни шансове да изпълни обещанието на Труман да повиши стандарта на живот на най-бедните. От 7-те милиарда души на тази планета 1,1 милиард живеят с по-малко средство от международно приетия праг на крайната бедност от 1,25 долара на ден. Като се започне от тази седмица и се продължи през идната година, обичайните заподозрени представители на ООН, политици и представители на правителства и международни агенции ще се срещат, за да изготвят нов списък на задачите за постигане на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР), които бяха определи през септември 2000 г. с краен срок 2015 година. Правителствата трябва да си поставят като своя нова главна цел намаляването на хората, които живеят в крайна бедност, с още 1 милиард до 2030 година.

Моите уважения, капитализъм

Никой в развитите държави не се доближава ни най-малко до прага на бедност от 1,25 долара на ден. Линията на бедност в САЩ е 63 долара на ден за четиричленно семейство. В по-богатите части от нововъзникващите пазарни икономики дневният праг е 4 долара.

Бичът на бедността обаче е най-жесток под 1,25 долара (средната линия на бедността в 15-те най-бедни страни в света, измерена в долари по курс от 2005 г. и коригирана за разликите в покупателната способност): хората под това равнище са бедни, мръсни, оскотели и дребни. Те не просто нямат достъп до образование, здравеопазване, подходящо облекло и подслон - неща, които повечето хора в по-голямата част от света приемат за даденост, но дори нямат достатъчно храна за физическо и психическо здраве. Издигането на хората над това равнище на окаяност не е достатъчно амбициозна цел за една просперираща планета, но е необходима.

Постижението на света в областта на намаляването на бедността е, почти по всички показатели, впечатляващо. Въпреки че много от първоначалните ЦХР - като намаляването на смъртността на майките при раждане с три четвърти и на детската смъртност с две трети - няма да бъдат изпълнени, целта бедността на планетата да бъде свита наполовина между 1990 и 2015 г. бе постигната пет години по-рано.

ЦХР може и да постигнаха незначителен положителен ефект, като създадоха мярка за оценяване на напредъка и като съсредоточиха вниманието върху злото, наречено бедност. Повечето похвали обаче трябва да бъдат отправени към капитализма и свободната търговия, за това, че дават възможност на икономиките да растат, тъй като именно икономическият растеж бе основният фактор за намаляването на бедността.

Делът на бедните хора започна да пада главоломно към края на 20-и век до голяма степен заради ускоряването на икономическия растеж на развиващите се страни от средно годишно равнище в периода 1960-2000 г. от 4,3% до 6% между 2000 и 2010 година.

Около две трети от намаляването на бедността в една страна идва от растежа. По-голямото равенство също помага, като допринася за останалата една трета. Повишаването на доходите в държавите с най-голямо неравенство с 1% води до намаляване на бедността само ...

Свързани новини: