Майчин език и “патриотизъм” по български

Реших да напиша това, защото в последните дни откровено ми писна от безхаберието на българина и от това да наблюдавам колко лесно манипулируеми са хората, които нямат ама никакъв навик да мислят с главите си, да се информират, преди да изразяват “позиция” и предпочитат да издигат “патриотични” лозунги, в пристъп на ярост, достигаща до призиви за военни действия.

За какво говоря? Говоря за поредната манипулация в интернет пространството, наречена “въвеждане на 4 часа турски език”, което в някои версии е “4 часа турски език задължително за всички”. В други версии пък е “турският да стане ВТОРИ майчин език”, а в трети - “замяна на майчиния език с турски” (??). Някъде, наред с призивите “На оръжие, братя”, прочетох пък, че това било “конституционно невъзможно”. И всичките са свързани с това какво нечувано нещо се случва и колко е страшно то.

Вчера синът ми разтревожен дойде да ме попита: “Мамо, наистина ли вече ще учим задължително турски език в училище?” Е, това вече ме вдигна във въздуха. Единствената хубава новина от този въпрос е, че съм успяла да науча детето си ДА СЕ ИНФОРМИРА преди да изразява мнение. Фактът, че е предпочел да се допита до мен, преди да тръгне да приглася на съучениците си - тийнейджъри, които също са въвлечени в тази смехория, ме поласка и искрено ме зарадва, признавам.

Както казах и на него - извинете ме, но това са не просто пълни глупости.Това е един от поредните примери за това как българите се правим, че много ни пука какво се случва в държавата ни, че всички много я разбираме тази Конституция, която трябва да се промени незабавно (нищо, че не сме си направили труда да я прочетем), че осъществяваме граждански контрол, че сме заинтересовани. Но най-вече е пример за това как ставаме жертва на политиците, които се заиграват с темата, която е ясно колко е болезнена, без всякакво притеснение от тънкия лед, по който стъпват. А ние им даваме оръжието в ръцете, пак без никакви притеснения.

С прости думи: да, ама не! Каква е всъщност ситуацията:

1. Няма “втори майчин език”.Официалният език в Република България е българският. За едни от нас той е майчин, за други - не е. Въпрос на самосъзнание, етническа принадлежност, културни различия…Причини много. Но майчиният език е един. И терминът е коренно различен от “официален език”.

2. Изучаването и ползването на официалния език,а именно - българският, е ЗАДЪЛЖЕНИЕ (подчертавам думата), освен право на всеки български гражданин.

3. Изучаването на майчин език,пък е ПРАВО (отново подчертавам думата) на всеки, който се е самоопределил по този начин и за когото българският език не е майчин. И това е така от…чудите ли се? Ще ви кажа. От 1991 г.Да, не бъркате. Точно от тогава, когато е приет именно този текст в действащата ни Конституция.Текстът гласи следното (моля ви, четете го):

“Чл. 36. (1) Изучаването и ползването на българския език е право и задължение на българските граждани.
(2) Гражданите, за които българският език не е майчин, имат право наред със задължителното изучаване на българския език да изучават и ползват своя език.
(3) Случаите, в които се използва само официалният език, се посочват в закона.”
4.В резултат на този текст в Конституцията, има и съответният текст в действащия Закон за народната просвета (няма нужда да го цитирам, преповтаря почти буквално този от Конституцията).

5.Ако слезем още по-надолу в нормативната уредба, излиза и съответното Постановление на Министерския ...

Свързани новини: