"Ехехей, да знаете, че ше гръмне топчето. Да се не плашат жените и дечурлигата, ами рахат да си бъдат. Турци няма, мамка му стара!" Така всеки път, когато се чества годишнина от Априлското въстание в Клисура, Боримечката обявява, че топчето ще гръмне. Чува се топовен гръм и след това всичко затихва. Асоциацията в главата ми е именно тази – Вазовият Бормечка, който бута топчето към върха за битката на клисурци по време на Априлското въстание. Когато излизаме от града обаче величественият паметник, на който националният герой е застанал изправен и величествен, с ръце свити в юмруци и насочени към небето, се питам: "Кой всъщност е Боримечката?" Дали и доколко този човек е бил реален, каква част от неговата личност Вазов запазва в романа си, каква е неговата история, преди да стане геро...