Геополитиката зад сирийската криза

в. Независимая газета

Сирия представлява буферна държава едновременно за два регионални силови центъра - арабските монархии от Съвета за сътрудничество в Залива (ССЗ, включващ Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Бахрейн, Кувейт, Катар и Оман) и Иран. На сирийска земя, сравнително далеч от твърде уязвимите територии на съответните страни и от целия Залив, тези силови центрове са образували периферен фронт в арабско-иранската война, която полуостровните монархии са решили да започнат, преди Иран да стане пълноценна ядрена държава. Това би му осигурило възможността да осъществи хегемонистичните си копнения в региона, подозират местните арабски страни. И с основание: Иран е създал свой ексклав в Ливан - “Хизбулаленд” - и формира “шиитска дъга” в Близкия изток.

Те предпочитат да си мерят силите на сирийска територия, споделяйки мнението, че евентуална голяма война в самата зона на Залива ще засегне всички държави от региона без изключение. Първо ще спре изцяло петролният трафик, после и петролодобивът, без да споменаваме за чудовищната ядрено-горивна екологична катастрофа, която за дълго време ще затвори не само Ормузкия проток, но и целия регион.

С оглед възможната голяма война в Залива монархиите от Арабския полуостров действат в няколко посоки наведнъж. Първо, стремят се да сформират в Средиземноморието свой въглеводороден плацдарм, за да снабдяват Европа с горива, извличайки печалба. За целта разширяват регионалната по замисъл организация ССЗ, като включват в нея Мароко, намиращо се явно извън зоната на Залива, и така създават “Свещен съюз на сунитските монархии” - а към него се присъединява и Йордания, чиято територия е подходяща за мост между Арабия и Сирия. Второ, тези страни се опитаха да образуват в Либия “резервна Арабия” - контролирана от тях зона за добив и превоз на горива. И още докато не бе свален Кадафи, Катар започна да търгува с либийски нефт.

Във връзка с профилактичното преориентиране на петролния трафик от полуострова в западна посока - до крайбрежието на Червено море, а после на север - към Средиземноморието, местните монархии проявяват крайно голям интерес към Суецкия канал. С удоволствие биха го купили. Египет обаче още не е узрял за продажба на Суец. И монархиите полагат усилия в няколко посоки. Първо: с парите си полуостровните араби поставят на власт в Египет ислямисти - “Мюсюлманските братя”, контролирани главно от Катар, и салафитите, внедрени в Египет и държани под контрол от Саудитска Арабия. Второ: в египетски Синай развиват бойни действия финансирани и насочвани от полуострова групировки от “новата” Ал Каида, базирани в ивицата Газа, която Катар е готов да купи, а с нея и палестинските “Мюсюлмански братя” - Хамас.

С всичко това се цели да бъде създадено ислямско емирство, което да контролира поне източния бряг на Суецкия канал. Съвсем не се изключва обаче каналът да бъде откъснат от Египет. В този крайно чувствителен район от страната действа регионално сепаратистко движение - то вече е провъзгласило “Свободна република Порт Саид”, издава при поискване паспорти на тази квазидържава и слага по колите номера с този надпис.

Накрая - Сирия. Полуостровните монархии й отреждат важна роля в създаването на средиземноморски плацдарм. От една страна, контролът върху сирийската територия ще им позволи да включат част от нея край Латакия и Тартус във формирания средиземноморски плацдарм, като прокарат дотам по суша тръбопроводи от Арабия, заобикаляйки Суец, защото положението там не е в тяхна полза. От друга страна, това ще им даде възможност да снабдяват с горива Турция, ...

Свързани новини: