Петър Волгин: В защита на държавата

Ако преди време някой ми беше казал, че ще пиша текст, озаглавен по този начин, нямаше да повярвам. Просто защото предпочитам протестите, бунтовете и революциите, а институционалните реформи и държавническите усилия ме оставят по-скоро равнодушен. Винаги повече съм харесвал анархистите, еретиците и всевъзможните смутители на статуквото отколкото неговите крепители.

При заниманията си с българска история непосредствено преди Освобождението от османско владичество, например, съм предпочитал решителните действия на БРЦК, а не предпазливостта на Добродетелната дръжина. Даже един Стефан Стамболов ми е безкрайно по-симпатичен като хъш и революционер, отколкото в по-сетнешните си роли на депутат и министър-председател.

На същата позиция съм и когато става дума за световна история – в политически и идеен план. Възгледите на Михаил Бакунин и княз Кропоткин са ми много по-близки отколкото схващанията на Константин Победоносцев и Константин Леонтиев. Изобщо не харесвам “пламенния реакционер” Жозеф дьо Местр (определението е на Николай Бердяев) с неговата апология на монархизма и неприкосновените йерархии. Хиляди пъти предпочитам маркиз дьо Сад, прекарал 30 години от живота си в затвори и лудници, заради еретично-еротичните си възгледи.

Когато пък става дума за големи обществени катаклизми, симпатиите ми винаги са били на страната на радикалите и безвластниците. В руската гражданска война (1917-1921) съм на страната на Нестор Махно и неговите свободни бойци от Гуляй поле, а не на адмирал Колчак и дивизиите му. В испанската гражданска война (1936-1939) съм изцяло на страната на анархистите в борбата им както срещу франкистите, така и срещу контролираните от Сталин испански комунисти.

Ако трябва да се приближа малко повече към съвременните събития, ще кажа, че съм фен на Червения Дани, един от символите на френските събития от Май’68, на тяхната анархистично-бунтовна веселост, а не толкова на днешния евродепутат Даниел Кон-Бенди (става дума за един и същи човек, разбира се).

Е, сега вероятно разбирате, защо се чувствам леко странно, пишейки текст, озаглавен “В защита на държавата”. Бързо обаче установявам, че в позицията ми няма нищо парадоксално. Тя е съвсем логична. Работата е там, че през последните години в България благодарение на неспирните усилия на множество либертарианци, пазарни фундаменталисти и турбокапиталисти, понятието “държава” се превърна в мръсна дума. Привържениците на радикалния капитализъм в продължение на години промиваха съзнанието на публиката, убеждавайки я, че всеки, който защитава държавата, е ретрограден комунист. В един момент нахалството им толкова ми писна, че реших въпреки всичките си еретико-анархистки възгледи да се противопоставя на тоталното оплюване на държавата.

А може би заемам тази позиция не “въпреки тези си възгледи”, а “благодарение на тях”. Защото да се изправиш срещу пазарните фундаменталисти днес не е лесна работа. Те отдавна са се вживяли в ролята на глашатаи на абсолютната истина и посрещат с неистов бяс всеки опит да се чуе и друго мнение освен тяхното. В това отношение българските радикални капиталисти са достойни ученици на Томазо де Торквемада, първият Велик инквизитор на Испания от 15-ти век, чиято основна цел е да изпрати на кладата колкото се може повече еретици. Другото, с което Торквемада става известен е, че успява да убеди кралската двойка Изабела и Фердинанд да изгонят от пределите на Испания всички евреи, отказали да приемат християнството. Този акт е не само антихуманен, той е и доста глупав, защото повечето от прогонените стотици хиляди евреи са приети радушно в пределите на Отоманската империя, подпомагайки много нейния военен и финансов възход. Но така е, фанатиците – били те християнски или пазарни фундаменталисти – са едни и същи.

За щастие днес живеем по съвсем различни закони, отколкото онези в Испания през 15-ти век и не сме заплашени от физическо унищожение в случай че дръзнем да се усъмним в безусловната правота на фон Хайек или фон Мизес. Но виж, от моралното заклеймяване няма как да избягаме. Направете си експеримент, пробвайте да кажете, че не сте стопроцентово съгласни с тезите за пазара като за манна небесна. Или че не припадате от възторг, докато четете Милтън Фридман или Айн Ранд. Най-невинния упрек, който ще получите, ще бъде “чугунни комунисти”. Защото според българските неолиберали всеки, който не харесва Айн Ранд и останалите им любими автори, е глупак, комунист, платен слуга на КГБ или всичко това накуп. А всъщност защитниците на българския турбокапитализъм трябва да спрат с лепенето на етикети, трябва да престанат да се изявяват като Гьобелсовци и Ждановци, пропагандирайки пазарния фундаментализъм, и да се замислят за собствената си вина за разгромното положение, в което се намира България.

Сигурно някой веднага ще побърза да ми възрази по следния начин: Ама какво общо имат тези симпатични и начетени хора от Институтите, Центровете и Тинк-танковете с ограбването на България, с дивашката приватизация, с нарастващата пропаст между бедни и богати, с орязаните разходи за образование и здравеопазване? Там е работата, че имат, много общи неща имат. Общото е най-вече в сферата на идеите. Сигурно знаете или поне се досещате, че думите имат последствия. Те не отлитат ей-така, в пространството. Така че когато днес гледате разрухата на държавата ни, замислете се, че тя е пряк резултат от неолибералните проповеди. Нали точно неолибералите от гореспоменатите структури толкова години ни набиваха в главите догмите, че държавата е лоша, че не може да управлява и че всички предприятия и заводи – от най-малките до най-големите, трябва да преминат в частни ръце? Е, добре, мокрият либертариански сън стана реалност – почти всичко вече е в частни ръце. Да не би да живеете по-добре, да не би “честният частник” да се оказа по-добър мениджър от “глупавата държава? Не, разбира се, “честният частник” се оказа некадърен, алчен и безскрупулен индивид. Само че имаше предимството да бъде възхваляван от пазарните фундаменталисти. Само защото е частник.

Тук отново предвиждам бурно несъгласие от страна на либертарианското войнство. Даже знам и какъв точно аргумент ще използват. Ето този: “Ама ние съвсем нямаме предвид този тип капитализъм, който властва в момента в България. Ние пропагандираме един съвсем различен капитализъм, такъв, който ще направи щастливи всички хора – и по света и у нас”. Да-а-а… Една от най-любимите манипулации на нашите либертарианци е тъкмо това манихейско разделение. Според тях в България се е настанил “лошият” капитализъм, а пък “добрият” бил някъде другаде. Съответно просто трябва да заменим единия капитализъм с другия, за да се оправи положението. Вярно е, не съществува една-единствена, веднъж завинаги дадена и непроменяема капиталистическа система. По един начин изглежда капитализмът в Съединените щати, по друг в Швеция, по трети във Франция. Що се отнася до българския капитализъм, аз категорично не го харесвам. И това май е единственото, по което мнението ми съвпада с това не неолибералите. И аз, и те искаме промяна. Големият разлом настъпва, когато трябва да уточним каква точно промяна желаем.

Според българските либертарианци капитализмът у нас ще стане “хубав”, когато държавата съвсем изчезне и когато всичко, ама наистина всичко започне да се диктува от пазарните закони. Честно казано, не успявам да разбера този възглед. Все едно имаш болен човек, даваш му лекарство, от което на болния му става още по-зле, но ти продължаваш да настояваш, че това е единственото възможно лечение и категорично отказваш да приложиш друго. При това не само българският болен е в коматозно състояние след неистовата либертарианска терапия. Навсякъде неолибералните медикаменти дават отрицателни резултати. Затова и площадите на големите европейски градове са все по-пълни с все повече гневни хора. Хора, които отдавна са разбрали, че съветът “повече пазар” не работи. Между другото, нали не сте забравили протестите в България от началото на годината, протестите, които доведоха да падането на ГЕРБ от власт? Да сте забелязали протестиращите да настояват за “повече пазар”, за “по-активна приватизация”, “за повече съкращения”, изобщо ” за повече austerity”? Напротив, те искаха съвършено различни неща. И най-вече искаха българската държава да си влезе в правомощията и да не позволява на частните монополи да източват ресурсите на държавата. Изобщо всички, с изключение на многоучените либертарианци, вече разбират, че ако в държавата не действат стабилни и добре работещи институции, ако несправедливостите не бъдат санкционирани, никакъв “добър” капитализъм няма да имаме. И ако продължи господството на пазарните закони, ще разполагаме с шепа баснословни богати олигарси и огромно мнозинство от бедни и нещастни хора.

Нека пак да си послужа с аргумент, взет от произволно избран неолиберален катехизис: “Че защо да е лошо да има богати хора? Тъкмо обратното. Прекрасно е. Богатите хора ще финансират културата и науката, ще се занимават с благотворителност, ще строят училища, университети и болници.” Чудесен аргумент наистина. Единственият му недостатък е, че няма нищо общо със ситуацията в България. Нали разбирате, за да прави един много богат човек някое от изброените по-горе неща, той трябва да бъде накаран да го прави. А кой има силата да кара много богатите хора да правят каквото и да било? Не, не са нито наемните работници, нито интелектуалците, нито “гражданското общество”. Единствено държавата е тази, която разполага с механизмите, които да накарат много богатите хора да се разделят с част от баснословното си богатство. Разбира се, това може да направи само държава, чиито институции функционират нормално и в интерес на повечето граждани. Българската държава, например, няма как да извърши нещо подобно. Дори и да иска, тя не е в състояние да намали мизерията и да поправи поне в минимална степен несправедливостите, създавани от пазарите. За да бъде тя в такова безпомощно състояние, доста се погрижиха олигархичните кръгове, както и защитниците на тезите на радикалния капитализъм. Първите крадяха и корумпираха, наричайки този процес “приватизация”, а вторите им ръкопляскаха, защото в техните представи и най-лошо стопанисваната частна собственост е за предпочитане и пред най-добре управляваната държавна.

Нека ви докажа пълната глупост на идеята, че всичко “частно” е прекрасно, а всичко държавно – “отвратително”, като си послужа с българската медийта действителност. Според неолибералните догми частните медии би трябвало да са пример за най-висок професионализъм, защото не ползват субсидии и зависят единствено от приходите си на пазара. Следователно единствената им възможност да съществуват е да са много добри и така да генерират приходи. Хайде сега да хвърлим един поглед върху най-мощната медийна групировка в България днес и да проверим верността на горепосоченото твърдение. Говоря разбира се за телевизиите, вестниците и сайтовете около Корпоративна търговска банка. След като е толкова добре развиваща се, значи журналистиката там би трябвало да е от най-висока класа, а репортажите, предаванията и коментарите на въпросната медийна групировка би трябвало директно да влязат в учебниците по журналистика.

Знаете ли, сигурен съм, че в този случай и най-големите ми критици ще се съгласят с мен – медиите около КТБ са толкова далеч от спазването на журналистическите стандарти, колкото жриците на любовта от времето, когато са били девствени. Нека припомня, че тези медии обслужваха тройната коалиция и ругаеха Бойко Борисов. После венцехвалеха Бойко Борисов и ругаеха БСП. Днес пак плюят Борисов и хвалят новите управляващи. Нали не се съмнявате, че ако утре ББ отново дойде на власт, те първи ще заемат лакейската стойка. Ето така работят прехвалените от либертарианците частници. И докато те се чудят кога точно да направят поредния лупинг, Българското национално радио, финансирано основно от държавния бюджет, не спира да бъде пример за професионално отразяване на събитията и за множественост на гледните точки. И какво се оказва – “великите частни медии” търчат с изплезен език след победителите, а “осъденото на непрофесионализъм и слугинаж” (защото е държавно) БНР информира максимално обективно аудиторията и си позволява да критикува управляващите, които и да са те. Между другото, БНТ, също финансирана от държавата, се държи несравнимо по-достойно и професионално от повечето частни електронни медии.

Има и редица други области, в които структурите с държавно финансиране са много по-ефективни от частните. Да погледнем към сферата на образованието. В България отдавна има частни детски градини, частни средни училища и частни университети. Само че не може да не сте забелязали, че повечето родители предпочитат децата им да се обучават във финансираните от държавата образователни институции. Те правят това съвсем не поради липса на средства, а защото знаят, че образованието е много по-качествено именно в държавните училища и университети. Пазарните фундаменталисти също знаят това, макар че никак не искат да го признаят. Затова и се опитват да разбият държавните учебни заведения, настоявайки парите на държавата да финансират и частните училища. Това е класически пример за лобистка дейност, имаща за цел облагодетелстването на някои български богаташи за сметка на мнозинството граждани с по-скромни доходи. Държавата и сега едвам отделя пари за финансиране на учебните заведения, а представете си какво ще стане, когато бъде задължена да дава средства и на частниците. Това ще срине държавното образование, а учениците и студентите ще завършват с огромни дефиците в познанията си. Разбира се, истинската цел на неолибералите и на техните покровители от средите на олигархичното малцинство е тъкмо тази – населението да тъне в невежество, за да бъде управлявано по-лесно и да не пречи на обогатяването на единия процент привилегировани граждани.

Единствено държавата разполага с необходимия ресурс, за да спре този процес на деградация на обществото. Всъщност ако се опитаме поне за момент да се астрахираме от либертарианските лозунги, ще забележим, че и в миналото, и днес именно държавата подкрепя прогреса и спасява обществения интерес. Винаги когато правителствата отделят значими суми за развитие, нещата се оправят и винаги, когато полагат политика на съкращения, кризите се задълбочоват. През 1929 г. американският президент Хърбърт Хувър решава да отговори на борсовия крах с пакет от сурови мерки за съкращения и по този начин отваря широко вратите, през които съвсем спокойно минава Великата депресия. Америка все пак успява да се справи с нея благодарение на Новия курс на Франклин Рузвелт и заложените в основата му големи правителствени разходи. Ако пък погледнем към днешната американска реалност, ще установим, че не банките спасиха обществения сектор, а тъкмо обратното – парите на обикновените данъкоплатци спасиха банките. И това не е просто някакъв уникален американси феномен. Няма успешна икономика в света, в която правителствата да не играят голяма роля. Така е и в Китай – най-бързо развиващата се държава днес, така е и в скандинавските страни, известни с високия си жизнен стандарт.

И още един интересен факт, за който либертарианците никак не обичат да говорят. Много от успехите на частния сектор стават възможни благодарение основно на далновидни правителствени политики. Ние с право се възхищаваме на бизнес усета на милиардери като Марк Зукърбърг (създателят на Фейсбук) или на Сергей Брин и Лари Пейдж (основателите на Гугъл). Само че техният успех нямаше да бъде възможен, ако още през 60-те години на миналия век американското правителство не беше финансирало редица изследователски воени проекти, довели в крайна сметка до създаването на Интернет. Ето още един пример. Либертарианци от всички страни преди време ожалиха “клетия” френски актьор Жерар Депардийо, понеже “гадната комунистическа държава” искала да му вземе спечелените с кървав труд пари. Хайде обаче преди и ние да заплачем за “злочестия” Депардийо, да си припомним какви огромни суми отделяше “гадната” френска държава в продължение на десетилетия за правенето на филми, за тяхното разпространение и рекламиране. Така че успехът – и творчески, и финансов – на лица като споменатия актьор се дължи в голяма степен на държавната грижа за развитието на киното.

В крайна сметка логично е да си зададем въпроса – защо либертарианците, особено българските либертарианци, така силно мразят държавата. Отговорът е обидно елементарен. Защото колкото по-бързо и окончателно бъдат съсипани държавните институции, толкова по-големи възможности за незаконно обогатяване ще имат спонсорите на либертарианците, т.е. олигарсите. Така че основната битка днес не е между “лошата държава” и “добрите капиталисти”. Основната битка е между олигарсите и платените от тях пазарни фанатици срещу защитниците на обществените блага и ресурси. Имате право да изберете на чия страна да застанете. Що се отнася до мен, както споменах и в началото, начинът ми на мислене е по-скоро бунтарско-анархистичен, отколкото “държавническо-съзидателен”. И все пак се надявам в тази битка да победи държавата, а не единият процент незаконно забогатели и техните наемни мислители.

 

Статията "Петър Волгин: В защита на държавата" бе публикувана първо в OFFNews.bg.

Прочети цялата новина

Свързани новини: