Срив по български в теста след IV клас (на живо)

Сериозен спад в знанията по български език и литература на четвъртокласниците показват резултатите от тестовете от националното външно оценяване, представяни в момента на пресконференция в Министерството на образованието и науката.

През 2012 г. процентът е бил 72.65, през 2011 – 70.5, през 2010 – 71.05, през 2009 – 74.7, през 2008 – 80.5 и през 2007 г. – 81.01.

През 2013 г. верните отговори са едва 67.05%. Толкова нисък резултат не е имало нито една година досега от въвеждането на външното оценяване за четвъртокласниците.

МОН си обяснява резултатите със смяната на формата на тестовете.

“Искам да припомня, че променихме формата на тестовете по всички предмети. Сложихме по всички предмети отворени въпроси. До миналата в теста имаше само въпроси с предварително зададени варианти за отговор”, обясни Евгения Костадинова, директор на “Образователни програми и образователно съдържание” в МОН.

Тя поясни, че новият формат е съобразен с тестовете, които се дават при международното изследване PIRLS, на който българските постижения не са повод за гордост.

Резултатите по български са най-ниски и спрямо останалите предмети, по които имаше тестове от външното оценяване, сочи анализът на МОН. При два от 4-те изпитни предмета, въпреки добавените отворени въпроси, обаче има по-добри резултати от миналата година. Такива например са “Човекът и природата” и “Човекът и обществото”.

81.25% са верните отговори през 2013 г. по “Човекът и природата”, 80.2% – през 2012-а. При “Човекът и обществото” процентът през 2013 г. е 74.2, а през 2012 – 72.7.

Резултатите по математика са 69.8% успеваемост през 2013 г. и 70.9% – през 2012 г.

Най-високите резултати (среден успех, обобщени резултати по 4-те предмета) са постигнати в областите Смолян (82.2%), София-град (78.3%) и Благоевград (77.9%). Най-слаби са резултатите в Силистра (66.15%), Добрич (67.8%) и Сливен (68.55%).

Училището с най-високи резултати в страната по всички изпитни предмети е варненско. То е основното “П.Р. Славейков”. В Топ 10 са училища от Варна (2), Ямбол (2), София (2), Добрич, Стара Загора, Бургас, Разград – по едно. Двете софийски училища са еврейското – 134-о “Димчо Дебелянов” и частното “Дорис Тенеди”.

Най-ниските резултати са в основното училище в с. Левка, област Хасково “Христо Ботев”. В последните 10 училища има от Велинград, Пловдив, София, Каменар (Варна), Садово (Пловдив), Голеш (Силистра), Асеновград.

“Неправилно обучението се ориентира към решаване на тестове в определен формат. Децата очакват на конкретното място да се появи същия вид задача и ако това не е така, е настанала някаква драма. Като общество трябва да се обединим около това, че е важно учениците наистина да са придобили умения, а не да реагират адекватно на един тип задачи. Публикуването на много примерни тестове се оказа нож с две острието”, коментира Костадинова.

Друг проблем и тази година е работата с текст. При диктовката само 2.95% са покрили критериите за правопис на съществителните собствени имена, 16% – за условен правопис. 60.25% са се справили с правописа на звучните съгласни пред беззвучни съгласни в края на думата. Най-лесен за децата е правописът на буква “я” след съгласни. Там 86.66% са се справили.

По математика геометрията продължава да е трудна за четвъртокласниците, констатира още експертът.

Отново в МОН констатират, че в училище децата са учени по-скоро да възпроизвеждат, а не да мислят.

Гледайте на живо пресконференцията тук:

Live streaming by Ustream

Статията "Срив по български в теста след IV клас (на живо)" бе публикувана първо в OFFNews.bg.

Прочети цялата новина

Свързани новини: