„Цветът на хамелеона” – много награди, а зрители си излизат от прожекцията…

Филмът „Цветът на хамелеона” взе „Златна роза” за най-добър филм на Варненския кинофестивал миналата година, а тия дни взе 8 от общо 11 т. нар. български Оскари – наградите на Българската филмова академия.
Същевременно на прожекции на филма зрители си излизат от салона преди да дочакат средата.
Нещо не е наред.
И ситуацията съвсем не е като в онова стихотворения на Валери Петров – „Японският филм”. В него той описва как зрители напускат прожекцията на един тежък японски филм „Голият остров” (1960 г.) на режисьора Кането Шиндо:
“…
Сега вървете към вратите,
шумете, смейте се на глас —
докрай, додето разцъфтите,
ще мъкнем влагата към вас!”

(виж тук)

Ситуацията сега е съвсем друга, а не за прожекция за 20 ст. в киносалон по време на соца, с невъзпитана публика, която е очаквала развлечение.

Сега, който е отишъл на „Цветът на хамелеона”, не е някакъв излъган зрител. На български филм ходи една по-отбрана публика, информирана предварително за какво става дума. Масовата публика по-рядко посяга на български филми.
Затова зрителят на „Цветът на хамелеона” не е очаквал екшън или нещо откровено развлекателно, макар филмът най-общо да се цели в по-широка публика. „Цветът на хамелеона” нито е философски филм от типа на „Дървото на живота”, нито е филм експеримент за камерна публика.

Ако се разкаже

накратко сюжетът,

той е оригинален и много благодатен за всякакъв тип филм – комедия, трилър, екшън, пародия и гротеска и т. н.
Главният герой е младо момче сирак (Руши Видинлиев), което по време на комунизма е вербувано като агент на ДС и са му възложени задачи да проникне в интелектуален кръг. За пъстрата група интелектуалци е култов някакъв мистичен роман „Цинкограф”, копия от който се разпространяват нелегално и т. н. Момчето-агент кой знае защо почва работа в цингографски цех (при старите печатарски технологии в този цех се изработват клишетата за печат на снимки и печатните форми на вестници и списания), свързва се с интелектуалците, но се проваля като агент поради някакви смешни технически причини и е уволнен. Но с опита си на работещ в цинкографията младежът си изработва фалшиви документи на офицер от ДС и започва да се среща с интелектуалците и да ги вербува за някакъв специален отдел по пола.

Възлага им абсурдни задачи, събира богат архив от материали за тях и години след като комунизмът пада, започва да вади материалите компромати от архива си и да ги праща на своите някогашни „агенти”, които вече са нависоко в етажите на новата демократична власт, а един писател е вече дори президент на страната. От това произтичат комични и драматични ситуации. Главният герой се свързва и със своя някогашен водещ офицер и го накисва пред негов колега, който го издирва и т. н. Накрая героят бяга с приятелката си и с много пари, спечелени чрез архива си и ги пилее на хазарт на екзотично пътешествие с кораб…
Сценарият е на Владислав Тодоров, по неговия роман „Цинкограф”.
В сюжета е намесен като цитати и алюзии филмът „Казабланка” (1942 г.), познат само на хора, които са изучавали филмова история или са с образование в областта на киното. Малко са зрителите извън професионален кръг кинаджии, ...

Свързани новини: