Когато напусках Сирия преди няколко години, се вглеждах в характерния сив пейзаж, сякаш го виждах за последен път. Стараех се да запомня всеки малък детайл от живота там, за да съхраня завинаги в съзнанието си атмосферата на тази невероятна страна-аромата на екзотичните видове тютюн, носещ се от кафенетата в живописния Дамаск, библейската планина Касиун, извисяваща се над града, многобройните джамии-шедьоври на ислямското изкуство, изразителните лица. Сякаш съм знаела, че арабската страна, разположена в сърцето на Близкия изток, никога няма да бъде същата... Накратко Сирия, такава каквато я помня отпреди 7-8 години. Несъмнено тоталитарна държава  в целия смисъл на това понятие. Но също така развиваща се страна, която по онова време все повече привличаше чужди инвестиции. Да, от всеки...