Робърт Шилър: Строги икономии и деморализация

Високото ниво на безработица, което имаме днес в Европа, САЩ и други места, е трагедия и не само заради съвкупните загуби на доход, които тя носи заради емоционалната и лична цена, плащана от безработните, които не са част от работническата общност.

Според някои покровители на мерките за строги икономии, тя трябва да подобри моралния дух. Британският министър-председател Дейвид Камерън, привърженик на строгите икономии, смята, че неговата програма намалява "зависимостта от социалното осигуряване", възстановява "твърдостта на духа" и стимулира "съзидателите и творците". Освен това, американският конгресмен Пол Райън твърди, че неговата програма е част от план, съдействащ за "творческия и предприемачески дух".

Някои видове програми за строги икономии действително могат да повдигнат моралния дух. Монасите намират смисъла на своя живот в най-суровите условия и се смята, че военните учебни лагери формират характера. Но видът строги икономии на бюджетните средства, които се практикуват в момента, неизбежно водят след себе си до загуба на работни места, оставяйки у хората само чувство на отхвърляне и изолация.

Можем да си представим, че периодът на безработица може да бъде временен за размишление, възстановяване на личните връзки и завръщане към фундаменталните ценности. Някои икономисти даже са смятали по-рано, че това ще ни позволи още повече да се наслаждаваме на отдиха. Джон Мейнард Кейнс в своето есе от 1930 "Икономическите възможности за нашите внуци" е предположил, че в течение на сто години, т.е. към 2030, по-високото равнище на доходи ще ни позволи да съкратим средния работен ден до само три часа, с работна седмица от само 15 часа.

Макар да имаме още 17 години в резерв, Кейнс, по всичко личи, е сгрешил. Аналогично, Робърт Теобалд в своята книга от 1963 "Свободният човек и свободните пазари" постави под съмнение негативната реакция на хората на високата безработица. Той твърдеше, че "ние ще получим по-скоро повече свободно време, отколкото разрушителна безработица" и, че ние не се нуждаем от "бурна икономика, зависеща от компулсивната консумация".

Но в днешно време да се намери интересна работа неизбежно означава да се работи: удоволствието от "повече свободно време" постепенно намалява. По всичко личи, че хората искат да работят повече от три часа на ден, даже ако работят на конвейер. А възможността за работа трябва да бъде една от елементарните свободи.

Безработицата е продукт на капитализма: ненужните хора просто се уволняват. В традиционната семейна ферма никога не е имало никаква безработица. Политиката на строги икономии разкрива отсъствието на междуличностни връзки в съвременната икономика, а също така и на морални разходи, които следват от това.

Разпределението на труда по време на икономически спад може да удържи голям брой хора на техните работни места, като по този начин запази тяхната самооценка. Вместо да уволнят 25% от своята работна сила по време на рецесия, компаниите временно могат да намалят работните часове, например от 8 на 6 часа дневно. Всеки ще остане трудоспособен и всички ние заедно ще сме по-близо до идеала на Кейнс. Някои страни, включително и Германия, спомогнаха за този подход.

Но разпределението на труда повдига технически проблеми в случай на внезапно възникване на икономически кризи, подобни на днешната. Тези проблеми изключват внезапното движение по посока на идеалите за "повече свободно време", които бяха провъзгласени от такива мислители, като Кейнс и Теобалд.

Един от проблемите е, че работниците имат постоянни разходи, като транспорт за ходене на работа или за здравни осигуровки, които не се орязват едновременно със съкращаването на работните часове /а следователно и заплатите/. Техните дългове и ангажименти също имат фиксиран размер. Те вероятни биха си купили по-малък дом, ако знаеха, че техните работни часове ще бъдат намалени, но е доста трудно да бъде намален домът, който вече са си купили.

Още един проблем се състои в това, че може да се окаже доста трудно да орежете работата на всеки с еднакво количество пари, защото някои работни места допускат съкращение и увеличение на работното време в зависимост от обема производство, докато други – не.

Труман Бюли от Йейлския университет в своята книга "Защо заплатите не се съкращават по време на рецесия" описва интервюта с голям брой мениджъри на тема заплати и уволнения. Той установява, че, според тях, съкращаването на работните часове и заплати по време на рецесия на всички служители може да се превърне в сериозен морален проблем. В такъв случай всички те ще започнат да се чувстват все едно нямат никаква реална работа.

По време на интервютата мениджърите са му казали, че най-добрият вариант /поне от тяхна гледна точка/ е да се концентрира болката от съкращенията върху няколко служители, чието недоволство и мрънкане няма да бъде чуто от останалите им колеги. Работодателите са загрижени за морала на работното място, а не сред уволнените служители. Техният разколебан морал, без съмнение, ще действа върху другите като своего рода външно влияние и ще оказва сериозно въздействие, но това няма да има никакво значение за фирмата, която ги уволнява.

Ние вероятно бихме могли да работим по-малък брой часове, ако бяхме видели последиците от рецесията върху темповете на социален прогрес. Но ние не можем спокойно да реагираме на възникващата заради внезапната криза безработица. Именно по тази причина внезапните мерки за строги икономии не могат да съдействат за повишаването на морала. За поддържането на морала се нуждаем от социален договор, който би предложил на всеки вариант, позволяващ му да се почувстваме част от обществото посредством изпълняването на определен вид работа.

И за това ние се нуждаем от финансови стимули – идеален вариант, приятелски настроени към дълга стимули, които в еднаква степен повишават данъците и разходите. Увеличаването на данъчната тежест за всички трудоустроени аналогично съкращава работните часове в разпределението на работата.

Но ако повишаването на данъците не е политически целесъобразно, тогава си струва политиците да изхождат от старомодното дефицитно финансиране. Най-важната задача е да се задействат всички финансови стимули, които повишават количеството на работните места и връщат безработните на работа. /БГНЕС

Робърт Шилър е професор по икономика в Йейл. Той е един от създателите на индекса Case-Shiller за цените на американските недвижими имоти. Автор е на книгата "Ирационалното изобилие", като във второто й издание предсказва спукването на мехура на пазара на недвижими имоти. Неотдавна излезе неговата книга "Финанси и идеално общество". Статията "Строги икономии и деморализация" е публикувана в Project Syndicate.
















Project Syndicate

Прочети цялата новина

Свързани новини: