Може ли щетите, които Ердоган причини, да бъдат поправени?

Как стигнахме до тази криза?

Как за бога един мирен протест в малък парк се превърна в огромно вълнение, разтърсващо страната от главата до петите? Как един премиер, който е майстор в достигането до сърцата и умовете на милиони, се трансформира в толкова глупаво психологично състояние, че загуби връзка с реалността?

Да, в тези протести има националисти и светски групи, които са крайно алергични към Партията на справедливостта и развитието ПСР от първия й ден на власт. Да, сред протестиращите има някои групи, които канят военните да се намесят. Да, има някои маргинални групи сред протестиращите, които прибягват до екстремно насилие и вандализираха улиците.

Но има толкова много други хора, които нямат нищо общо с тези групи. Има либерали, демократи, консерватори и вярващи мюсюлмани, които протестират срещу Реджеп Тайип Ердоган през последната седмица. И те не прибягнаха до насилие, нито призоваха военните или някоя друга група да се намеси.

Всички тези различни групи, всички тези хора, които нормално не можем да си представим да бъдат заедно за някаква цел, се обединиха, само защото им е писнало от стила на Ердоган, от неговия началнически, хегемонистичен език и отношение. Гневът от Ердоган е единственият общ знаменател, който обедини всички тези хора, които идват от всички части на политическия спектър.

Гневът се натрупваше от много дълго време. Обаче някои неотдавнашни стъпки и думи на Ердоган докараха този гняв до ръба на изригване. Ердоган и неговите колеги нарекоха третия мост (над Босфора) на името на Явуз Султан Селим, който в народните схващания на алевиите е гонител и омразна фигура. Алевиите смятат това за сериозна заплаха за тяхното съществуване.

Проектозаконът за употребата на алкохол и неговите радикални ограничения разбуниха добре познатите опасения за начина на живот на мнозина. Ердоган също увеличи това напрежение с изявлението си, че хората трябва да пият алкохол вкъщи. Неговите думи за морала и порядъчното поведение на публични места увеличиха всички тези страхове.

И стигнахме крайната точка, след като мирните протести в парка Гези бяха потъпкани с брутални полицейски нападения ден след ден. Докато общественият гняв и ярост нарастваха, Ердоган наля масло в огъня като обиди протестиращите и каза, че нищо няма да го спре в проектите за този парк.

Знаете какво се случи след това. Турция бе разтърсена от масови демонстрации и насилствени сблъсъци между протестиращите и полицията. Какво е обяснението за всичко това? Защо Ердоган предприема една стъпка след друга и разпалва гняв във време, когато той и неговото правителство предприеха огромни стъпки към решаването на кюрдския проблем?

Аз мисля, че има само едно обяснение на всичко това и то е свързано с психологията и характера на Ердоган. Той разруши системата на взаимно уравновесяване в своята партия. Той се превърна в единствения човек, който може да взима решения по всички въпроси сам.

Той се обгради от много високи и дебели стени, които са устойчиви на критики. Няма нито един човек около него, който да посмее да му каже, че той прави нещо погрешно. Той искаше също да има имунитет към критиките на обществото, той се опита да заглуши каквато и да било критика към него в медиите.

След като се консултира с президента Абдуллах Гюл, вицепремиерът Бюлент Арънч се извини за бруталната атака в парка Гези и се опита да успокои обществения гняв.

Приветствам силно неговото разумно извинение и се ...

Свързани новини: