Протестни китайски капки

Коментар на Владимир Шопов Новият ни политически консенсус е свързан с неизбежността на протестите. Те са зад всеки ъгъл, изникват във всеки момент, стоят изчаквателно зад всяка глупост на различните правителства. Миналата зима си направиха собствена градска топография и маркираха пространства в аванс. Дори шофьорите на „Орлов мост" почти свикнаха с редовните кратки блокади в името на протестното благо. Новото правителство също бе посрещнато с протест, дори преди протестиращите да са научили имената на неговите министри. За профилактика, „да свикват". Любимо актуално занимание на наблюдатели е да измерват седмиците до следващата вълна, до новата експлозия. В този свят очакването и реалността на протеста е новото нормално, гаранцията срещу окончателен срив. Един нов смел свят. Подобна убеденост идва от няколко посоки. Първата е в най-близката история и опита на последните година-две, които приличат на успешно премината точка на пречупване. Експлозията от недоволство се приема за маркер за социално израстване, макар и с много условности. Протестите може да бяха хаотични, недодялани, без ясни искания и послания, но показаха наличието на минимален капацитет за промяна, който тепърва ще се развие. Навикът е втори аргумент. В българските протести вече има рутина, базово ниво на организация, мрежи от хора, които са в състояние относително бързо да се организират и заявят своята позиция

Прочети цялата новина

Свързани новини: