Слизайки от автобуса, в който бях подремнала, се озовах в центъра на град Сопот. С високия паметник на Иван Вазов, сякаш съдиращ сивите облаци и откриващ гледка към бялата му родна къща, усетих драматичния дух на мястото. Помислих, че просто съм сънена, но след като видях дивата природа, калдъръмените улички, вадичките, течащи по тях, старите къщи си припомних всички творби от автора, които бях прочела. Видях колко повлиян е бил от красотата на родното си място. Тук той е прекарал най-свободните си години (детско/юношеските), но съдейки по атмосферата на реставрираните стари сгради, смея да твърдя, че нито за миг не е преувеличил прелестта на града. Затова откъде идва името му има няколко истории. Първоначално при завземането му той се е наричал Узун шехир (Дълъг град), тъй като трите...