Може ли Пакистан да донесе мир на съседите си?

През пролетта на 1992 г., когато комунистическото правителство на Афганистан започна да се пропуква след разпадането на Съветския съюз, седмина лидери на афганистанските муджахидини, напомпани с пари на ЦРУ, се събраха в Пешавар, Пакистан, за да обсъдят как да превземат Афганистан и мирно да си поделят властта. Човекът, който ги събра и който търпеливо заседаваше с тях, бе Наваз Шариф - тогава само на 43 години, премиер на Пакистан за първи път. Този обикновен човек, в никакъв случай не интелектуалец, но изключително търпелив и с практичен усет за политика, искаше да бъде миротворец. И почти успя.

Сега, 21 години по-късно, той се върна на власт, в момент когато се провали поредният кръг преговори за Афганистан. Година преди дългоочакваното изтегляне на Америка от Афганистан, преговорите с талибаните изглежда не са довели до нищо, а това са лоши новини за тези, които се надяват на политическо решение. Завръщането на Шариф на сцената може да е последната им надежда. През 1992 г. той старателно уреди споразумение за подялба на властта, което в крайна сметка не издържа заради саботаж от страна на афганистански командири и агенти на пакистанското Междуведомствено разузнавателно управление (МРУ), които играеха двойна игра.

Макар един от отделите на МРУ да помагаше на Шариф в посредническата му роля в преговорите, друг се опита да организира преврат, вкарвайки нелегално в Кабул стотици бойци, верни на екстремисткия командир Гулбудин Хекматияр. Заговорът не успя, но разпали кървавата гражданска война в Афганистан, която щеше да продължи десет години и да доведе до появата на талибаните.

Пакистанската армия управлява политиката на страната към Афганистан от 1978 г. Сега тя трябва да започне да споделя това бреме с цивилни лидери. Армията трябва да включи Шариф в разговорите с афганистанските талибани, чиито лидери живеят предимно в Пакистан. Досега единствените пакистански представители с достъп до талибаните бяха служителите на МРУ, които талибаните все повече започнаха да не харесват, защото според тях прекалено се месят в техните работи.

Шариф, чието правителство встъпи в длъжност тази седмица, може да промени баланса и да помогне на талибаните да преосмислят решението си за отказ от възобновяване на преговорите със САЩ, като маргинализират хардлайнерите и овластят онези свои лидери, които искат мир. Той също така може и да успее да изгради по-добри отношения със своенравния президент на Афганистан Хамид Карзай в сравнение с постигнатите от военните лидери на Пакистан заради годините на недоверие.

Не става дума за отнемане на властта от военните и МРУ, а за създаване на партньорство, при което армията ще отстъпи правомощия за преговори на цивилен министър-председател. Ако афганистанските талибани бъдат доведени на масата за преговори, това ще има и деморализиращ ефект върху пакистанските талибани, които са много по-крайни от афганистанските си другари и искат да свалят пакистанското правителство и да наложат законите на исляма.

Пакистанската армия, която загуби няколко хиляди души заради екстремистки групи, казва, че сега твърдо е решила да разговаря с афганистанските талибани, но не изглежда да има пътна карта или желание да поеме инициативата (миналата година МРУ освободи 26 затворници афганистански талибани, които държеше, и ги призова да участват в мирния процес. Вместо това те всички изчезнаха.).

За да може да се прекрати войната в Афганистан, американските сили да се изтеглят с чест, да се произведат заслужаващи доверие президентски избори и да се договори сделка за подялба на властта между Карзай и талибаните, е нужно да се даде тласък към споразумение за прекратяване на огъня. Тайните преговори между САЩ и представители на талибаните се провалиха миналата година, защото Америка отказа да даде на талибаните това, което те искаха в замяна на доверието им – да се разменят петимата талибански командири в Гуантанамо ...

Свързани новини: