Проф. Елена Кутева: Ансамбъл "Филип Кутев" направи първия пробив в Желязната завеса

Проф. Елена Кутева е директор на Национален фолклорен ансамбъл за народни песни и танци "Филип Кутев". Дъщеря е на Филип Кутев - създател на първия български фолклорен ансамбъл и достойно продължава неговото пионерско дело. През 1951-а Филип Кутев създава национална школа от певци, инструменталисти, танцьори, хореографи - цяло течение в музикалния живот на България, а днес вече ги познават по четирите краища на света. На 13 юни в зала 1 на НДК над час и половина уникално фолклорно шоу ще събере почитатели от всички възрасти, посветено на 110-а годишнина от рождението на. Абсолютно новата продукция е озаглавена „Извори”. Изворният фолклор в автентичен , аранжиран или авторски варианти – танци, инструментални пиеси, песни ще ни поднесат по най-атрактивен начин близо 70 души на сцената на НДК.


Проф. Кутева, ансамбъл “Филип Кутев” има вече шест десетилетия зад гърба си. Какво ново и различно ще видим на 13 юни?
За първи път наш концерт ще завърши с песен. Известната певица Нели Андреева ще извиси глас с песента, станала световен хит - „Малка мома”, сътворена от нея и Георги Генов. Тя е вплетена в действието на американския кинохит „Колибри”, с участието на Джейсън Стейтън, който се върти в момента по екраните и у нас. „Малка мома си са богу моли: „Дай ми Боже, очи голубови. Дай ми Боже крилца соколови”. Знаменитите „кутевски” гласове запяха песен в един от силните моменти на летящото, многоцветното „Колибри”, енергично творение на режисьора Стивън Найт. Мисля, че най-силно публиката ще се впечатли от голямото разнообразие . За пореден път ансамбълът демонстрира своя стремеж към изваждане на бял свят на древни ритуали от предхристиянската епоха, свързани с русалии, нестинари. Ще бъдат изпълнени няколко танца само с мъжки или женски състави – „Катарзис”, „Шпори”, „Русалийски игри”, „Житница”. Те ще ни разхождат от невъздържаното веселие до дълбокия трагизъм.
Какво се промени за ансамбъла през последните двайсет и три години при новите демократични условия?
Не мога да направя такива сравнения, защото оглавих ансамбъла няколко години след промените през 1989 г. Хванах новото време с новите правила, които постепенно се променяха. Всички знаем, че сценичните институти са били издържани от държавата изцяло, със спускани планове, с командировки, с всичко което може да пожелае човек. Никой не е плащал наеми. Всичко това вече изчезваше постепенно, за да се сведе до нула в днешно време. Сега ансамбълът трябва да се напъва сам да се справя със ситуацията, най-вече материалната. Защото всяко хубаво нещо става с много пари. За да ушиеш костюми, средствата са сериозни. За да наемеш зала – също. За да ходиш по провинцията – още повече. Това е най-тежкият аспект във всички сценични институции. За ансамбъла е още по-лошо. Ние никога не сме имали концертна зала. Опера, оперета, филхармония разполагат със свой дом, в който се показват и формират от това приходи. Докато ние, за да показваме това, което правим, трябва да плащаме. Последната методика, която се отнася до всички, ни удари страхотно, пак поради тази причина - защото нямаме зала. Формира се субсидия и бюджет на база продаден билет. За щастие, ние имаме голяма публика. Но и големи разноски. И като тегля чертата, понякога е на нула, понякога е на малък плюс...
Ако нещо продължава да прославя България, то това е фолклора. В привилигирована позиция ли сте от държавата?
На бюджетна издръжка сме. Трябват нови костюми. Или поне репарация на старите. Трябва да се купят цървули....Всичко това си е наша грижа.
Каква е разликата между фолк певица и фолклорна певица?
Голяма. Всъщност тези дами се водят поп фолк певици. Първо - те не пеят. Това са записи и във вид на буфосинхронисти изобразяват след това пеене. За един уважаващ се певец където и да е по света, това е абсолютно недопустимо. Стилът им е далеч от това, което се нарича изкуство. Доста е далеч и от фолклора. Не знам по каква причина е прибавена думичката фолк. Нито е фолк, нито е българско, нито е на професионално класическо в световен план поп изкуство. Чух няколко музикални парчета, които имат някакви качества, но като цяло, нивото е доста непрофесионално.
Как се приема днес народната песен? С ансамбъла пътувате из цялата страна, има ли разлика във възприемането й от преди да кажем двайсет години?
Абсолютен факт е, че имаме пълни зали и публиката реагира възторжено. От миналия февруари досега имаме концерти преди всичко в провинцията и играем в големи зали, предимно спортни няколко различни програми. Досега не е имало нито празна, нито полупразна зала. Хората ни посрещат и изпращат с бурни аплодисменти, с много цветя. На концерти в Хасково и Пазарджик бяхме много еуфорично приети. През есента сме поканени на турне в Челябинск. Все пак имайте предвид, че ние сме голям и тежък състав. Само в такъв вид обаче можем да се покажем в блясъка си. А това е доста финансово натоварващо.
Поизгуби ли от блясъка си ансамбъла в тези страхотно трудни години на прехода и непрекъсната икономическа криза?
Най-тежко е положението с костюмите. Ние поддържаме много богат гардероб, но той остарява. След всяко излизане на сцената трябва да бъде изпран, или даден на химическо чистене. За последен път сме правили нови костюми през 2003 година, когато намерихме пари със спонсори и направихме “Диви ягоди”. Художник сценографът Венера Наследникова, лека й пръст, проектира прекрасни костюми.
Има много богати българи, които са склонни да даряват...
Заможни хора, приятели, изцяло поеха пътуването ни до Охрид. Миналата година, когато организирахме тройния концерт, също помогнаха приятели. Но големи спонсори, тип меценати, нямаме.
Има ли конфликт на база фолклор между нас и македонците, между нас и сърбите?
Никога. Политиката, каквато и да е тя, не оказва влияние на междукултурния диалог на Балканите. Хората ни приемат искрено и всеотдайно. Все пак ние сме съседи, народи, които имат обща история и силни и различни контакти.
Когато баща ви, Филип Кутев, е създавал този ансамбъл, какво е имал предвид – българското звучене в страната или представянето на България навън?
Мисля, че неговата идея е била свързана с българското у нас. Вероятно е знаел, че така или иначе, когато една страна се влива в общия цивилизационен поток, традиционната култура изчезва. На първо място фолклора – песните, танците. Което и стана. Тази традиция, просъществувала векове, се трансформира и изчезва. Неговата идея е била онова, което тогава все още е звучало, да го качи на сцената и да стане изкуство. Да има своята специфика, но и качествата на един чисто сценичен професионален жанр. Ансамбълът е създаден 1951 година. През 1956-а, когато ги канят на голямо турне във Франция, Белгия, Англия в тяхната преса излизат заглавия “Ансамбъл “Филип Кутев” направи първия пробив на Желязната завеса”. Ансамбълът заминава за Париж. В същото време пращат Николай Гяуров и Димитър Узунов на конкурс навън и те печелят награди. Голямата културна инвазия обаче принадлежи на ансамбъл “Филип Кутев”.

Прочети цялата новина

Свързани новини: