Игри на великите сили на гърба на Гърция

Гърция е по средата на конфликт между еврозоната и нейните партньори в Европа и Америка. Това личи, от една страна, от доклада на Международния валутен фонд (МВФ) от миналата седмица, в който се признават грешки по отношение на първия спасителен план, наложен на Гърция от нейните кредитори, а от друга, от обявените за приватизация гръцки газови компании ДЕПА и ДЕСФА, които са част от европейската енергийна игра и за които правителството в Атина е подложено на силен натиск.Самокритиката на МВФ, който стоварва вината за сегашната прекомерно висока рецесия в Гърция върху европейските лидери, създава политически проблеми.

В същото време обаче възраженията, предявявани от Европейската комисия, и намеците, че ще бъдат използвани законови пречки, за да бъде париран евентуален моноол на руснаците върху енергийния пазар в момента, в който изтича крайният срок за подаване на оферти за участие в търговете за продажбата на двете газови компании, подкопават усилията за растеж на гръцката икономика.

Всичко това се случва в една критична фаза на консолидиране и в момент, когато Гърция твърдо върви към първичен излишък, а доверието към икономиката на страната постепенно се подобрява.

В доклада си МВФ установява, че са били допуснати два вида грешки. Първата група грешки се отнася до оценките, довели до по-голяма рецесия в Гърция. Втората категория грешки касае политическите опции. Фондът за първи път ясно заявява, че още от самото начало е бил поставен въпрос за “редуциране” на гръцкия дълг. Гърция и ЕС обаче не желаеха това да се случи, опасявайки се от последиците, които биха могли да произтекат за дълга от други страни на еврозоната и в европейските банки.

Фондът допусна още и други две грешки: първо, че надцени способността на Гърция да реализира реформите, за които бе поела ангажимент, и второ, че ще се върне на международните пазари през 2012 г.

Все пак МВФ държи на позицията си за “подстригване” на гръцкия дълг.

От своя страна европейците не четат кредитното споразумение с Гърция по същия начин. “Няма ангажимент на държавите от еврозоната, за ново преструктуриране на гръцкия дълг”, каза Волфганг Шойбле по повод доклада на МВФ. Той обаче отрече, че по-нататъшните облекчения, за които споменава МВФ, са обещание за ново орязване на гръцкия дълг.

Даниел Грос от европейския изследователски център в Брюксел обаче не мисли така и смята, че вина за провала на гръцката спасителна програма носи МВФ. Според него фискалната консолидация е трябвало да бъде осъществена повече по отношение на разходите, а не по отношение на приходите в бюджета.

На свой ред Европейската комисия не крие тревогата си не само във връзка със съдържанието на доклада на МВФ, но и за това, че не е била информирана преди да бъде огласен документът. Европейски кръгове не изключват МВФ “да подработва евентуално дезангажиране от Европа”.

Според гръцкия икономист Панайотис Румелиотис, бивш представител на страната в МВФ, в доклада си фондът изпращал предупреждение към европейците, че ще спре финансирането.

“Участието на фонда изтича през юни 2014 г. Но преди това има една финансова дупка за 2014 г. в размер на 4,6 млрд. евро, чието обслужване ще трябва да бъде осигурено до декември 2013 г. Дотогава фондът трябва да одобри следващия транш за Гърция”, казва Румелиотис.

Източници във Вашингтон обаче отхвърлят вероятността МВФ да се оттегли от Европа. “Не виждам признаци за дезангажиране на МВФ от Европа”, смята бившият главен икономист на фонда Саймън Джонсън.

Според него МВФ в доклада си просто е посочил слабостите на ...

Свързани новини: