Лично аз се улавям за главата, когато чуя за обществена поръчка. Тя е толкова обществена, каквото ни е и обществото. Т. е. поръчката е поръчкова. Както е поръчкова и самата ни демокрация, както, ако наистина ключов момент за развитието на едно общество е неговата организация, нашето още не е намерило ключа към вратата на демокрацията и се бутаме о нея, и я удряме с юмруци, и я кюскаме с глава, а пустата врата не се отваря и си седим на прага с бохчите от социализма, дето ги бяхме помъкнали по дългия път към демокрацията, по който вървим вече 25 години, но понеже нямаме нашенски Моисей, току през четири години си измисляме, създаваме си наши си Моисеевци, сеем си ги и си ги берем после, а те ни водят през пустинята. Подир четирите години, понякога непълни и предсрочно освободени от народа, ...