Да убиеш Кенеди

„Да убиеш Кенеди” e една от най-нашумелите книги в САЩ през последните няколко месеца. Веднага след излизането си през октомври миналата година „Да убиеш Кенеди” става сензация и оттогава не слиза от водещите позиици в бестселъровите класации. Правата за книгата вече са продадени в 18 страни. Написана е от забележителен авторски тандем: Бил О’Райли е най-популярният телевизионен коментатор в САЩ и Мартин Дъгард, известен изследовател на исторически личности.
Има много книги за Джон Кенеди и още много ще бъдат написани. Убийството му в Далас през 1963 година остава загадка и затова е широко пространство за тълкувания и спекулации.
„Да убиеш Кенеди“ не се занимава с догадките, а с фактите за живота и смъртта на този толкова обичан и толкова мразен президент. Книгата описва само онова, което безспорно се е случило – по часове и дати. С хронологична точност и историческа достоверност. Документалният разказ се допълва и с многобройни снимки, запечатали не само Кенеди и обкръжението му, но и знаменателни събития от неговата политическа епоха.
Книгата съдържа и любопитни подробности за личния живот на Кенеди, а любителите на историята ще видят в нова светлина голямата политика от средата на миналия век. Изкушените от журналистика ще се насладят на репортажния стил и усет към детайла. Книгата излиза на български от издателство “Книгопис” www.knigopis.bg. Преводът от английски език е на Веселина Бакалова.

Следва откъс от книгата:

Очаквайки пристигането на американския президент Арън Роуланд стои с жена си Барбара по протежение на „Дийли Плаза“. Поглеждайки нагоре към училищното книгохранилище на Тексас, той вижда силует на мъж в ъгъла на прозореца на шестия етаж. Самият той страстен ловец, Роуланд разпознава, че човекът държи пушка диагонално на гърдите си, с едната ръка на приклада, а с другата – на цевта. Ето така би държал оръжието един морски пехотинец в очакване на команда „Огън!“ на стрелбището.
Роуланд е очарован, но прави съвсем погрешно заключение.
– Искаш ли да видиш един агент на Секретната служба? – пита жена си той.
– Къде?
– Ей там, в онази сграда – отговаря той, като сочи.
Шест минути по-късно, преди кортежът да стигне до „Дийли Плаза“, Роналд Фишър и Робърт Едуардс, които работят в ревизорската служба на близкия окръг, поглеждат нагоре и виждат мъж, който стои неподвижно на прозореца на шестия етаж. „Не помръдна – спомня си по-късно Фишер. – Погледът му не трепна. Стоеше, втренчен като статуя.“
В същото време Хауърд Л. Бренън, местен водопроводчик, бърше потта от челото си с ръкава на своята войнишкозелена риза. Това го кара да се зачуди колко ли е горещо. И той поглежда към таблото „Херц“ под покрива на Тексаското училищно книгохранилище, което показва часа и температурата. Вдигайки очи към таблото, Бренан съзира загадъчен, неподвижен като статуя мъж, заел позиция за стрелба на горния прозорец.
Но точно тогава до него долитат приветствените възгласи с приближаването на кортежа все по-наблизо. По улица „Мейн“ хорското множество е от 3 до 6 метра широко и възгласите му отекват в облицованите с прозорци „каньони“ на търговската част в Далас. При цялото това въодушевление гледката на човека, застанал до прозорец с пушка в ръце, е забравена. Президентът е близо.
Нищо друго няма значение.

Лий Харви Осуалд би предпочел да стреля в легнало положение. Това е най-доброто за един стрелец. В такава позиция пушката не се крепи от мускул, ...

Свързани новини: