Ердоган и кемалистите

Ислямският ръководител на Турция Реджеп Тайип Ердоган се оказа изправен пред едно политически друго множество - повечето млади хора, реагиращи на деспотизма на един премиер, който демонстрира тенденция непрестанно да провокира стария елит и да налага силата си над своите противници.

Демократичните лидери на Запад бяха потресени и започнаха да препоръчват умереност. Редом с тях застанаха и някои от приближените до Ердоган - президентът на Турция Абдуллах Гюл и вицепремиерът Бюлент Арънч.

Вероятно споменатите, а и демократичните сили в Гърция забравят, че тази страна винаги се е управлявала и ще се управлява в предвидимото бъдеще по деспотичен начин.

Ердоган е обвиняван от своите противници, че е разединил обществото. Но разединението в Турция винаги е съществувало.

Десетилетия наред кемалисткият елит отблъскваше масата от народа като нехармонизирала се с модерните потребности на Турция, докато Ердоган се обърна към плебейския ислямски елемент, приобщи го и бе изтласкан до властта.

Днес Турция не се е разделила. Просто под натиска на схващанията на Изтока старият режим се маргинализира. Същият този антитеократичен, модерен, прозападен или както още да го наречете.

През последното десетилетие тази тенденция се затвърди. Създаде се нов елит, имащ подкрепата на мнозинството от гражданите на страната, а опозицията бе дискредитирана.

Логично е да се притесняват модернистите, които схващат напредъка като пригаждане в рамките на идеи, датиращи от времето на Просвещението.

Бурното икономическо развитие на Турция при правителствата на Ердоган показа, че мощта не зависи непременно от някакви конкретни идеи, а от динамиката, с която се развива една страна, когато следваната от нея политика има подкрепата на мнозинството, генерира до един момент богатство и издига гражданите до нивото на маргинали в обществената йерархия.

Икономическото развитие в Турция може да бъде прекъснато, но това няма да се дължи на ислямския характер на правителството. От друга страна, кризата удари някои от най-демократичните и развити страни на Запад.

Най-голямата грешка на Ердоган не бе разбиването на старата система, а възприемането на османската концепция и вкарването й във външната политика на базата на ислямската религия, при тови за нуждите на района.

Резултатът от този фатален избор бе непоследователната политика на правителството спрямо мюсюлманските държави след появата на “арабската пролет”.

Но, тъй като последните събития предизвикаха голямо раздразнение в Гърция би било уместно да се припомни, че най-разумната политика спрямо Турция е да се заемем с това, което става в собствения ни дом. Начело с Ердоган или с някой друг, при всички случаи деспотичен лидер, Турция ще си остане един трудно разрешим проблем.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: